Киноата – златото на инките

Позната още като „златото на инките“, през последните години киноата е един от символите на здравословното хранене. 

Отглежда се от хилядолетия почти в цяла Южна Америка, но основно в Боливия и Перу, където са съсредоточени 97% от световното производство. 

На езика на местните киноа означава „майчино зърно“. Растението е свързано с много езически ритуали за плодородие. Така например засаждането му всяка година се превръща в истински празник. Първите семена, съхранявани в златен съд, разпръсква самият вожд на племето. 

За инките киноата е била свещено зърно и една от основните три храни в менюто им, наред с царевицата и картофите. 

Киноата не е зърнено растение – принадлежи към семейството на щировите и е „роднина“ на цвеклото, спанака, амаранта, щира и лободата. Листата на това едногодишно растение са широки и също намират приложение в кухнята. Те са и лечебни – прилагат се за облекчаване на болка и за по-бързо зарастване на рани. А семената на киноата, освен за готвене, са и суровина за една популярна в Андите напитка, подобна на бирата. 

Въпреки че и сега тя е поминък и прехрана за бедните, до неотдавна киноата се е възприемала като храна само на бедните. Нещата се обръщат през 1987 година при посещението на испанските кралски особи в Боливия. Кралят и кралицата опитват някакъв специалитет с киноа и той много им харесва. Тази пикантна подробност е отразена широко в медиите, след което настъпва часът на киноата. Цената и по световните пазари днес е седем пъти по-висока, отколкото пред 20 години. 

Днес киноа се отглежда вече не само в Андите. С благословията на Далай Лама например започва отглеждането и в Тибет и Хималаите. 

Растението вирее най-добре на 3 000-4 000 метра надморска височина, тоест в райони с бедни почви и сурови климатични условия. Според легендите негова родина са бреговете на най-високо разположеното в света езеро – Титикака. 

Защо това растение е толкова уникално? 

Киноата е по-богата на белтъчини от всички зърнени храни, съдържа много минерали, в нея няма глутен, което я прави незаменим източник на протеини. Киноата е щедър източник на фибри и витамини от група В. Тя е с много нисък гликемичен индекс, което я прави изключително подходяща храна при диети за отслабване. 

Едно сравнение за илюстрация: киноата съдържа 16,2-20% протеини, докато в ориза те са 7,5%, в просото – 9,9%, а в пшеницата – 14%. Освен това протеините в киноата са с много високо качество. 

Семената на киноата съдържат всичките аминокиселини, които са необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. За разлика от ориза и пшеницата например, които съдържат малки количества лизин, съставът на аминокиселините в киноата е изключително балансиран и много близък до състава им в млякото. Повечето от ненаситените мастни киселини, които се съдържат в семената, са Омега 3 – нещо, с което се слави още само рибата! Нещата не свършват дотук. В семената на киноата се съдържат въглехидрати, мазнини (с високо съдържание на лецитинова киселина), скорбяла, минерали и още витамини – А, С, D, до най-ценния – рибофлавина (витамин В2). Те са много богати на фосфор (три пъти повече, отколкото съдържа оризът с най-високо качество, а не отстъпват по съдържание на този елемент дори на някои видове риби), желязо (два пъти повече, отколкото съдържа пшеницата), цинк, натрий, калий. 

Източник: http://zdravoslovnohranene.com