Клюква - добрият антисептик

Клюквата е много интересно растение, което е известно още като северна червена боровинка. Основно клюквата се възприема като нискорастящ полухраст с дребни и кисели ягодовидни плодове, който се срещат в естествен вид в голямо количество на сфагнови блата и в мокри, редки широколистни гори. Филизите на растението достигат дължина 10-20 см.

Листата са дребни, яйцевидни, със заострен връх. Цветовете са розово-червени, събрани са в съцветия на дръжки. Цъфти през май- юни, плодовете узряват през август-септември. Плодовете на клюквата са топчести, тъмночервени или с малинова окраска, с маса от 0,5 до 1,9 грама. Плодовете се съхраняват добре под снега до пролетта. При това те не само не губят своите качества, но и стават по-сладки. Те се съхраняват благодарение на природния консервант бензоена киселина.

Съществува и друга разновидност - едроплодна клюква. Тя се отличава с по-силно развит храст. Висок е до 150 см, а клонките му са дълги 15-20 см. Стелещите се стъбла на местата на съприкосновение с почвата могат да образуват придатъчни корени. Цъфти от втората половина на юни до началото на юли. Плодовете й са по-едри, по форма са кръгли до крушовидни, по окраска от светлочервени до тъмнопурпурни. Диаметърът им достига до 2 см, затова можете да ги помислите за вишна.

Клюквата може да издържи студове до минус 25 градуса. Най-добре е да я покриете през късна есен с листа или елови клонки, ако няма много сняг. Добре е да отглеждате рано зрели сортове, за да може дървесината да узрее навреме преди студовете.

Клюквата има богат химичен състав и широк диапазон на използване. Това е прекрасен антисептик. В народната медицина клюквата се използва като противораково средство. И листата, и плодовете се употребяват за чай. В тях преобладават различни киселини: ябълковата, лимонената, бензоената, хининовата, олеаноловата и др. В плодовете са концентрирани още пектинови вещества, глюкоза, фруктоза, захароза. Богати са на витамин С като лимона, грейпфрута и райската ябълка, В1; В2, В5, В6, РР, К - в това отношение клюквата не отстъпва на зелето. Съдържат още бетаин, биофлавоноиди, микроелементи - калий, фосфор, калций, желязо, манган, йод, магнезий, бор, берил, сребро, титан, цинк.

От клюквата можете да си приготвите желета, сокове и да използвате плодовете за декорация на сладкиши.

Източник: botanix.bg