Кои са добрите и кои лошите мазнини?
В забързаното ни ежедневие, затрупани от много работа често пъти се случва да хапнем набързо напр. един хамбургер, но дали спестените минутки не скъсяват живота ни?
През последните години мазнините са основните заподозрени и нарочени за виновници на затлъстяването, което се шири в застрашителни размери. Това, разбира се, не е цялата истина. Има и видове мазнини, които са важна част от хранителния ни режим. Мазнините, или липидите, помагат на тялото да изгради нервната тъкан (например мозъка) и хормоните. Те предоставят "горивото" на тялото ни, без което то не би могло да функционира нормално. Освен това мазнините подпомагат разграждането на мастно разтворимите витамини А, D, E, K, които без тях няма как да се усвоят от организма.
Ето и трите основни типа мазнини:
Ненаситени
В естествения си течен вид те понижават лошия и повишават добрия холестерол. Съдържат се предимно в растителните храни и рибата. Делят се на мононенаситени (има ги в авокадото и студено пресования зехтин), полиненаситени (повечето растителни мазнини) и Омега-3 мастни киселини (на които са богати по-мазните видове риба, лененото масло и др.).
Наситени
Те повишават едновременно и добрия, и лошия холестерол, но ако човек е по- активен физически, това състояние е временно и нивата им се нормализират. Такъв тип мазнини най- често се срещат в храните с животински произход и млечните продукти. Обикновено на стайна температура са в твърдо състояние.
Трансмазнини
При тяхната употреба лошият холестерол се повишава, а добрият намалява и това състояние се запазва за дълго време. Наричани още хидрогенирани мазнини, те причиняват запушвания на кръвоносните съдове, могат да провокират развитието на диабет от тип 2, трайно увеличават кръвното налягане, спомагат за възникването на Алцхаймер, нарушават функцията на черния дроб и са фактор за възникване на редица сърдечно- съдови заболявания. Тези изтъкнати врагове на нашето здраве се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла чрез използването на различни метали.
Най- видният представител на хидрогенираните храни е любимият на повечето домакинства маргарин. Хидрогенирани мазнини, или наричани още втвърдени растителни масла, се съдържат в хамбургерите и пържените картофки, готовите баници и закуски, бутер тестото, солетите, чипса, царевичните пръчици, сухите супи, шоколадът с растителни мазнини, така наречената растителна сметана, пуканките за микровълнова печка, торти, кексове, всички кроасани, повечето зърнени храни, тип "корнфлейкс", във всички видове бисквити и вафли, с изключение на тези, на чийто етикет изрично пише, че са правени с масло.
Източник: shashavo.net
0 Коментара
Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook