Същност на алергията и най-често срещани алергени

Всеки от нас ежедневно се среща с чужди за човешкия организъм вещества и структури. За щастие, ние не сме беззащитни: нашата имунна система може не само да разпознае “врага”, но и да го унищожи, отделяйки специфични вещества, наречени антитела. Външна проява на този “сблъсък” представлява възпалителната реакция, характеризираща се с повишена температура, поява на локални отоци и зачервяване на кожа и лигавици, отделяне на секрети и др.

Имунната система обаче, не винаги влиза в борба с външните дразнители, тъй като тя притежава способността да оцени доколко те представляват опастност за нашия организъм. Ако липсва реална опастност, то тогава не се хвърля излишна енергия за защита. Такъв е случаят, например, с цветния прашец, към който повечето хора не реагират, тъй като той не ги застрашава с нищо. Понякога,обаче, човешкият организъм, разпознаващ безпогрешно “чуждения провокатор” не успява да се справи със задачата да различи има ли заплаха или не. И тогава безобидният цветен прашец се превръща във враг, предизвикващ мощна имунна реакция.

Алергията представлява именно тази сръхреакция на имунната система към външни за организма вещества, които по принцип са безвредни и не застрашават пряко тялото (прах, цветен прашец, храни и други).

Терминът алергия произлиза от съчетаването на две гръцки думи: allos (друг, различен) и ergos (дейност, реакция). 

Симптомите на сенната хрема, на бронхиалната астма, на непоносимостта към някои хранителни продукти, задухът предизвикан от мириса на цветя са били описани още от бащата на медицината – Хипократ, но едва в началото на ХХ век лекарите изяснили, че в основата на тези толкова различни заболявания стои една и съща причина – “странното” реагиране на организма на някои външни дразнители. 

За създател на термина "алергия" се приема потомъкът на австрийски аристрократичен род и виден виенски педиатър барон Клемeнс фон Пиркет (1874-1929). Преди да завърши медицина и да започне работа в детската клиника на Виена през 1900 год., барон фон Пиркет учи теология и философия. Той е считан за един от най-добрите имунолози на своето време и през 1909 год. е поканен да работи в Института Пастьор в Париж, но предпочита да приеме пост в Джон Хопкинс Хоспитал, САЩ.
Наричан е "баща на алергологията". Заедно с колежката си Бела Шик изучава реакциите на пациенти при прилагането на ваксина за вариола и на чужд серум за лечение на дифтерия и тетанус. Двамата се натъкват на случаи на свръхреакция, които описват в своя монография, публикувана през 1905 год., като първоначално наричат този феномен "серумна болест". Година по-късно - през 1906 г., за първи път вместо "серумна болест", Клемeнс фон Пиркет използва термина "алергия". 

Днес вече се знае, че алергия могат да предизвикат не само чуждите серуми, но и изключително голям брой други вещества (алергени) - храни, цветя, лекарства и т.н. Алергия може да се развие практически към всичко, включително и към... медикаментите за лечение на алергия.

Все пак има групи вещества, които най-често предизивкват алергия и те са следните:

* Домашен прах. Алергията към домашен прах се дължи най-вече на микроскопични кърлежи, намиращи се в него. Освен това, домашният прах съдържа и редица други алергизиращи вещества – косми, перушина, различни видове бактерии, влакна от вълнени и памучни изделия и други. Установено е, че към домашен прах, който се съдържа в най-големи каличества в килимите, мокетите, възглавниците, дюшеците, завивките, завесите и др., са алергични 50-60 % от страдащите от алергична хрема, астматичен бронхит и бронхиална астма.Свързана с алергията към домашен прах е и алергията към хлебарки и техните екскрети.

* Особено силна алергична реакция може да предизвика ужилването от пчела.

* Тичинков прашец на цъфтящите дървета и треви.

* Храни. В детска възраст най-честите причинители на алергия са млякото, пресните плодове и яйцата, а възрастните реагират алергично на плодове, зърнени храни, яйца, риба и миди.

*Домашни животни. Най-честата алергия е тази към котките, но алергични реакции могат да се наблюдават и към кучета, хамстери, птички, храна за рибки и др.

* Лекарства. Алергията към лекарства и най-вече към антибиотиции и болкоуспокояващи, като аспирин, е изключително често срещано явление в днешно време.

* Метали. Хромът, използващ се в кожарската, печатарската и циментовата промишленост, а също и неговите съединения, намиращи се в препаратите за почистване например, също стават причина за чести алергични реакции. Що се отнася до никела, то може би той е най-често срещания алерген сред жените, тъй като се използва за направата на никелирани бижута, клипси, ципове, катарами, верижки, никелирани прибори и др.

* Оцветители. Оцветителите се използват често за да придадат по-привлекателен вид на хранителни и нехранителни продукти, но те също могат да отключат сериозни алергични реакции. Особено силни алергени са т.нар. азооцветители, съдържащи веществото азолен, поради което от 1992 г. тяхното прилагане в консервната промишленост в Западноевропейските страни е силно ограничено. А ето и съответните обозначения върху етикетите на продуктите, посочващи наличието на силно алергизиращи химически оцветители : Е 102 – лимонено жълт цвят, Е 110 S – жълтооранжев цвят, Е 122, Е 123 и Е 124 – червени цветове и Е 127 – розов цвят.

* Консерванти. Те предпазват съответният хранителен продукт от микроорганизми като бактерии, гъби и други, но лошото е, че също като оцветителите могат да отключат алергична реакция. Това важи най-вече за бензоената киселина и за нейните производни, а също и за сулфитите, които се съдържат в най-голямо количество в опакованите сушени плодове и във виното, където производителят дори не е длъжен да ги обявява. Обозначения за : бензоева киселина – Е 210, натриев бензоат - Е 211, калиев бензоат – Е 212, серен двуокис – Е 220, натриев сулфит – Е 221, натриев хидрогенсулфит – Е 222, натриев дисулфит – Е 223, калиев дисулфит – Е 224, калциев дисулфит – Е 226, калциев хидрогенсулфит – Е 227.

* Подобрители. Подобрителите се използват най-вече в колбасарската промишленост. Най-силният алерген от тях е натриевият глутамат – Е 621.

* Ароматизатори. Веществата, които придават апетитния аромат на кремове, сладки десерти и напитки също могат да предизвикат алергия и независимо какво пише на опаковката, трябва да се има предвид , че всички оцветители представляват продукт на химията.

* Сгъстители. Те се използват при прахообразните супи, кремове и млечни десерти. Най-силно алергизиращи сгъстители са : Е 412 – вид брашно, наречено гуаркер, Е 413 и Е 414 – гума арабикум.

Източник: zaalergiite.com