В кухнята на Рудолф ван Веен с любов

Днес се срещаме с Рудолф ван Веен, за да си поговорим за магията на храненето, призванието майстор-готвач и любовта към кухнята в едно интервю, дадено специално за читателите на Kulinaria.bg.

Още от малък Рудолф ван Веен знае, че иска да бъде готвач. През 1985 г. той завършва Кулинарното училище в Бреда с най-висок успех сред съучениците си и решава, че ще стане майстор-готвач. 

Работи в Швейцария заедно с майстор-готвача Кас Спейкерс, където специализира сладкарство в пекарната Huize van Wely.

На 27-годишна възраст получава титлата Майстор-готвач на организацията SVH (Stichting Vakbekwaamheid Horeca) – най-високата титла, която холандски готвач може да получи в родината си.

Още като ученик Рудолф участва в множество национални и международни готварски състезания, където се стреми да развива собствените си умения и да надмине колегите си. В родината си има четири първи награди в конкурса Zilveren Koksmuts, а като част от нидерландски готварски отбори има медали от състезания във Франкфурт, Сидни, Лондон и Сингапур. 

През 1999 г. той и четирима негови колеги създават Nederlandse Patisserie Team (NPT) – Сладкарски отбор на Нидерландия. Целта им е да рекламират и развиват сладкарството на национално и международно ниво и да служат като тестова лаборатория за изпробването на различни нововъведения в областта на сладкарството. NTP организира и ежегоден конкурс за наградата Dutch Pastry Award, чиято цел е да мотивира млади талантливи сладкари и пекари.

От 2000 г. насам Рудолф редовно е сред членовете на журито на годишния Сладкарски шампионат в САЩ, чиито издания са се провеждали в Бийвър Крийк, Лас Вегас и Финикс. Освен това той редовно участва в различни готварски фестивали по цял свят, като например тези в Кейптаун и Кайро. Рудолф има дълга телевизионна кариера. 

През 2000 г. добива популярност с предаването Life & Cooking, където се присъединява към известните кулинарни водещи Карло и Ирене. Постепенно Рудолф се превръща в един от най-известните телевизионни готвачи в Нидерландия, най-вече с предавания като „Вкусът на живота”. През 2010 г. той взима участие в първото двудневно изпитание за майстор-сладкари в Нидерландия и получава титлата, като по този начин се превръща в първия готвач в родината си, обявен както за Майстор-готвач, така и за Майстор-сладкар. 

През 2009 г. Рудолф стартира нов кулинарен проект, наречен Bus Stop Bakery ("Пътуващата пекарна"). Тази пекарна на колела всъщност е розов автобус, пълен с вкусни сладкиши, който обикаля из цяла Нидерландия. Десет процента от приходите на "Пътуващата пекарна" се даряват за три благотворителни организации, избрани от организаторите. Ролята на Рудолф е подборът на рецептите за сладкишите в пекарната на колела. В програмата на телевизионния канал 24Kitchen Рудолф участва с пет кулинарни предавания. 

В „Лесни рецепти” той развежда зрителите из света на кулинарията и им предлага достъпни и прости рецепти, обяснява основните принципи в готвенето и вдъхновява публиката да повярва, че всеки може да си приготви сам здравословни и вкусни ястия у дома. 

Страстта му към печивата намира отражение в "Пекарната на Рудолф". В това предаване майстор-сладкарят споделя рецептите си за различни сладкиши и солени печива и учи зрителите как сами да приготвят вкусни и апетитни деликатеси, били те хлябове, пайове или торти.

Ето какво сподели Рудолф специално за читателите на Kulinaria.bg.

1. Постигнали сте много в професията си, какво задържа интереса и ентусиазма живи през годините?

За готвача или за пекаря няма последна точка. И това много ми харесва. Готвиш, хората го изяждат... и утре започваш от нулата. Има една поговорка: "готвачът е толкова добър, колкото добро е последното му ястие".

2. Кои нации според вас имат по-големи изисквания към храната и умеят в по-голяма степен да оценяват истинските кулинарни шедьоври?

Всяка нация има своето уникално кулинарен наследство. Не мога да кажа, че една страна е по-добра от друга. Те просто са различни.

3. Какво е отношението ви към самообучението и самоусъвършенстването в областта на кулинарията? Както по отношение на избора на храната, така и що се отнася до нейното приготвяне? Така например много наши читатели се учат в движение от рецептите, споделени на сайта от други потребители – смятате ли, че интернет наистина помага в овладяването на кулинарното изкуство?

Самообучението е постоянен процес, който не спира. Мисля, че е страхотно, че сега имаме интернет, където много хора могат да се научат да готвят. Но все пак бих препоръчал на хората, които искат да станат професионални готвачи, да отидат на кулинарно училище.

4. Според вас като цяло трудна ли е реализацията в България на професионалните готвачи? Въпрос на късмет, на умения, на подходящи познанства? Достатъчно голям ли е пазарът у нас, за да бъде човек мотивиран да изучава тънкостите на занаята и да има стимул да се усъвършенства?

Не мисля, че има значение къде живееш. Винаги всичко се свежда до собствената мотивация и отдаденост на човек. Може определени обстоятелства да се различават и да има трудност, но ако човек наистина искаш нещо не трябва да разчита на други хора. Просто трябва да държи на това и да прави всичко възможно да го постигне. Искаш ли го? Накарай го да се случи! Без значение дали някой казва, че е невъзможно!

5. Може ли готвенето да се определи, като част от онези професии, които наричаме „призвание“?

Според мен да. Опитвайки вкуса на храната, можете да опитате страстта на нейния създател.

6. Напоследък се забелязва увличането на хората по определен тип „модерни“ продукти и ястия. Сьомга, кедрови ядки, суши. Смятате ли, че има опасност да забравим националната си кухня в опит да догоним модерните тенденции?

Националната ни кухня, е нашите корени. Храната, с която сме израснали е нашата "Soul Food". Тези храни са заложени в нашето същество и ни правят това, което сме. Тенденциите ще идват и ще си отиват, но нашето кулинарно наследство винаги ще остане с нас.

7. Любов или страст е кулинарията за вас?

Всичко, което ядем, е ..... любов ( ....... !)

Автор: Нина Тодорова, Kulinaria.bg

Снимки: 24Kitchen