Close search
Видяно: 32754

червен лук

червен лук

Лукът е тревисто луковично растение от сем. кремови, произхождащо от Средна Азия, най-широко използваният зеленчук в българската кухня. 

Съдържа до 21 % сухо вещество, до 14 % захари, 3 % суров протеин, до 13 мг % витамин С, до 120 мг % витамин В1, до 28 мг % витамин В2. 

По-малките луковици имат повече витамини и каротин. 

Съдържа много фитонциди, помагащи в унищожаването на причинителите на много и опасни заболявания. Влиза в състава на почти всички наши рецепти. 

Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук, червен лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук, използвано широко в готварството. 

Основно се използват луковиците на възрастните растения преди началото на зимата. Също се използват листата на младите растения, често наричани пресен лук или зелен лук.

Има характерен силен лют вкус и остра миризма, особено в луковиците. Те се омекотяват при готвене, при което вкусът става сладък. 

Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те имат разнообразни форми и цветове.

Произход

Смята се, че луковици от семейството на лука са използвани за храна от хилядолетия. В палестински селища от Бронзовата епоха са намерени следи от остатъци от лук заедно с вкаменени смокини и фурми, датиращи от около 5000 г. пр.н.е.

Археологическите и писмени доказателства показват, че културното му отглеждане вероятно е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет. 

Това е станало заедно с отглеждането на праз и чесън и се смята, че работниците, строили пирамидите, са хранени с репи и лук. 

Лукът се отглежда лесно и е удобен за транспортиране и складиране. Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. 

Лук е използван дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очните гнезда на Рамзес IV. Вярвали, че ако при погребението с мъртвите се погребе лук, силната му миризма ще върне духа им. 

Лукът по-късно достигнал до Гърция, където атлетите ядели големи количества лук, защото щял да олекоти баланса на кръвта им. 

Римските гладиатори били натривани с лук за да се втвърдят мускулите им. 

В Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък. 

Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е занесен в Северна Америка от Христофо Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 г.

Лукът е една от първите земеделски култури, споменати писмено, в Библията, Числа (11:5) като част от диетата на египтяните по това време. 

Природен антибиотик

За удивителните качества на праза, чесъна, кромида свидетелстват хиляди доказани в практиката рецепти и научни изследвания. Вкусът и миризмата се дължат на серни съединения. 

Обяснимо най-голямо впечатление правят твърденията, че всички видове могат да намалят риска от рак, играят ролята на лекарство срещу високо кръвно, лош холестерол, инфаркт, инсулт и издигат преграда срещу диабет. 

Различни проучвания намират защитен ефект срещу тумори на дебелото черво, на хранопровода и ларинкса, на простатата, на гърдата.

Диетолозите често препоръчват да се съчетават кромид и праз, особено в супи и гозби със задушено месо. Все повече научни изследвания документират ползите за здравето от праза. 

Оказва се, че в сравнение с главите лук има по-големи количества от някои витамини и минерали, като например желязо, калций, витамин С.

Лукът има противопростудно действие и помага поне малко при сърдечни заболявания, диабет и други болести и съдържа противовъзпалителни, противохолестеролни, противоракови и антиоксидантни съставки като кверцетин.

В много слабо развити страни лукът се използва за лекуване на обриви и циреи. 

В САЩ продукти, съдържащи екстракт от лук, се използват за лечение на белези.

Лукът има избелващо действие и се използва за изсветляване на лунички и пигментни петна.

Противопоказания за консумация на лук има за заболявания на черния дроб и стомаха, като с него не трябва да се прекалява, ако имате киселини и язва.

Защо лукът дразни очите?

Когато лукът се разрязва, клетките му се разпукват и отпускат веществата в тях. Клетките на лука се състоят от две части - ензими, наречени алианази, и сулфиди или аминокиселинни сулфоксиди.

Ензимите разрушават сулфидите и образуват сулфенови киселини, които са нестабилни и се разпадат на летлив газ, сон-пропанетал-S-оксид. 

Газът във въздуха попада в очите, реагира с водата и образува слаб разтвор на сярна киселина, която дразни нервните окончания и ни залютява на очите. 

Слъзните жлези отделят течност, за да разтворят и отмият дразнителя. Отделянето на газ може да се предотврати чрез рязане на лука на чешмата или във вода. Силният аромат може да се отстрани с лимон.

Рецепти с червен лук

Апетитно свинско с екзотична гарнитура
5.0
Общо Време: 40 мин.
Ниво: професионално
Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност