Close search
Видяно: 24354

царевица

царевица
Царевицато е едногодишно тревисто растение от сем. злакови. 

Използва се за производство на брашно, нишесте, както и в кулинарията предимно като салата, гарнитура и в някои ястия.

Царевицата (Zea mays) е вид покритосеменно растение от семейство Житни (Poaceae).

Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж.

Царевичното растение достига на височина повече от човешки ръст (между 2 и 3 метра). Стъблото е дебело и здраво, а по него има възли, от които излизат дълги и широки мечовидни листа. 

На върха на стъблото има разклонена метлица с малки мъжки цветчета, като техният прашец опрашва женските цветове, представляващи два или три кочана, израснали в пазвите на листата.

Всеки кочан е плътно обвит с тънки жилави листа. 

Когато от върха на кочана излязат нежни свило подобни нишки, женските цветове са цъфнали. С помощта на вятъра прашецът попада по лепкавите връхчета на нишките и ги опрашва. 

След това в кочаните се образуват жълточервени или бели лъскави зърна - семената на царевицата. Царевицата се бере, след като свилата изсъхне и цялото растение пожълтее.

Само в САЩ прозиводството на царевица е около 270 млн. тона годишно. 2/3 от световното производство на царевица се пада на Щатите, Китай, Бразилия и Мексико. 

В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка и др.

Откъде идва царевицата?

Изследванията между 50-те и 70-те години на 20-ти век сочат за място на възникване на царевицата областта между Оахака и Халиско в днешно Мексико, тъй като най-ранните археологически находки от царевица са намерени именно там.

Най-ранните археологически останки от царевица са намерени в пещерата Гуила Накитц в Оахака, датирани от преди 6250 години.

Царевица започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в. 

Първите европейци, които са я видели, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до Патагония. 

От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, а по-късно на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия.

За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.

Ползи и рискове

Царевицата е добър източник на витамините В1 и В9.

Внася в организма най-вече минералите фосфор и магнезий.

Царевицата крие и някои рискове. 

Царевицата съдържа т.нар. липиден трансферен протеин - несмилаем протеин, който "оцелява" при готвене. Той е свързан с редки и все още не дотам добре познати алергии при хората спрямо царевицата.

 Алергичната реакция може да предизвика кожни обриви, подуване или сърбеж от мембранната слуз, диария, повръщане, астма, а в тежките случаи - анафилактичен шок.

Предлагаме ви рецепта за Печена царевица с пармезан

Необходими продукти:

6 кочана царевица

150 г масло меко

100 г пармезан настърган

0,5 ч.л. риган ситно нарязан

сол на вкус

Начин на приготвяне:

Заливаме царевицата със студена вода и я оставяме да постои около 30 минути. След това я подсушаваме.

Обелваме листа на кочаните. 

В купичка смесваме маслото, ригана и солта. 

Намазваме всеки кочан много добре с маслената смес. 

Загряваме скарата и печем царевицата около 10 минути, или докато зърната омекнат и придобият лек загар. 

Поръсваме с пармезана, по желание може да поръсим и с малко прясно изцеден лайм и сервираме.

Рецепти с царевица

Ризото "Примавера"
5.0
Общо Време: 30
Ниво: лесно
Kulinaria.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK