Аднан Алахмад или с една дума – какво е да си чужденец в България и да стартираш от нищото

Влизайки в „Афамия“ на „Цар Симеон“ и „Константин Величков“, веднага ще усетите лично отношение. Посреща ви винаги усмихнат човек, готов да поприказва с вас, докато поръчката ви бъде готова. Може да седне с вас, да изпушите по една цигара, да пиете по кафе или арабски чай. Този човек се казва Аднан и е от Сирия. Собственик на дюнерджийницата „Афамия“.

„Дюнерджийница“ не е най-точната дума, която бихме използвали за това място, а и подобните на него. То е много повече – днес, там често се срещат приятели, за да хапнат от станалия вече известен сред клиентите на Аднан „Специалитет Афамия“ или да изпият по чай. „Афамия“ е като от онези места, които са се съхранили най-вече в малките български градчета от едно време, а собственикът винаги успява да те предразположи за раздумка.

Преди няколко години за първи път се срещнах с Аднан Алахмад. Сириец, дошъл преди 23 години в България, не само, за да учи, но и да развива свой бизнес. Днес може да се каже, че ресторантчето му е едно от известните места за дюнери (той предпочита думата шауарма, но ще разберем по-долу защо), а клиентите му се увеличават постоянно.

Седим на чаша чай в „Афамия“ и говорим за заведението, за сандвичите, за политика, за приятелството. И с една дума – какво е да си чужденец в България и да стартираш от нищото.

През 1990-те бизнесът беше по-различен. Всичко беше по-различно. Каква е разликата в това да започнеш бизнес през 1990-те и сега – от гледната точка на чужденец?

Аднан: Да, определено беше различно. Самата стойност на парите беше по-различна. Преди се правеха по-лесно пари.

Има повече регулация или просто няма толкова пари?

Аднан: Да, със сигурност има повече регулация, но и парите са значително по-малко. Въртенето на пари е по-рядко. Аз започнах да работя по морето и направих доста пари тогава. Опитай сега да го направиш. Преди и търговците на „Илиянци“ изкарваха пари, стига да имаш сергия. Хората плащаха много. Днес е по-различно, но и тогава, и сега, има две неща, които са важни: да си постоянен в работата си и да бъдеш оптимист. Няма как да успееш без това.

Къде е по-лесно да пробиеш – в София или Пловдив, например?

Аднан: В София, разбира се. Аз започнах в Пловдив. Но тогава имаше пазар на повече места. Докато днес повечето работа е съсредоточена в София.

Има ли разлика в отношението на българите към арабската общност днес и преди 23 година, когато си дошъл в България? Усещал ли си лошо отношение?

Аднан: В интерес на истината, никога не съм усещал подобно нещо. Но в даден момент, когато парите намаляват, някои неща се променят. Особено, към чужденците, които развиват успешен бизнес, защото смятат, че може би чужденецът има някаква преференция. Но хората, мислещи така, според мен са малко на брой. Много хора залагат на далаверата, не на основаването на бизнес, който да остане за по-дълго.

Има много хора, които идват от другия край на София, за да ядат при теб, защото си постоянен и клиентите ти знаят какво да очакват.

Аднан – имаше едно момче на Ломско шосе, което правеше сандвичи с яйца и кайма. Идваха хора отдалеч, само да ядат при него. Не защото бяха евтини, а защото бяха вкусни и направени добре. Хората ценят личното отношение и качеството. Аз имам клиенти чак от Варна – за мен това е комплимент.

Каква е разликата между шауарма и дюнер?

Аднан: Дюнерът, преди всичко, е турски сандвич. Много хора тук смятат, че онова, което предлагам е дюнер и аз съм принуден да го напиша „дюнер“, защото е познато на 90% от хората. Но разликата между шауарма и дюнер е огромна. Освен разликата в произхода на думите, в истинския дюнер се слага ориз, например. Не се прави в арабска питка, както шауармата и също така в арабския сандвич не се слагат картофи, за разлика от дюнера.

Би трябвало картофите да не се слагат в сандвича или поне да са отделно?

Аднан: Да, би трябвало да са сложени отделно в порция, а не в самия сандвич. Спомена ми, че в интернет няма отрицателни мнения за храната, която правя. Ще ти споделя, че всъщност имах досега два отрицателни коментара. Клиенти се оплакаха, че не могат да се наядат със сандвичите. Тъй като аз не слагам зеле, салата или много картофи и не са толкова обемни. Аз искам клиенти, които са ценители на качеството.

Трябва ли храната да се пригажда към местното общество. Би ли искал да остане по-автентично?

Аднан: Няма как да го направя съвсем автентично. Защото, ако бъде така, означава да не се слагат никакви картофи. Клиентите тук няма да одобрят подобно нещо. Разлика във възприемането, може би, друга култура. Ето ти например. Да кажем, че си в офис и идваш тук в почивката си, за да обядваш. Поръчваш си един голям дюнер и искаш да се наядеш. Ако го направя без никакви картофи, няма да стане. Защото знаеш в Сирия кой яде дюнер – по време на разходка, по-леко хапване – там не е основно ядене, а за удоволствие по-скоро. Тук вкусовете са по-различни. Опитвам се да го правя автентичен сандвич с ароматите, подправките, обработката на месото, сосовете. Много важно е да се пестят пари за качество – не можеш с продукти за сос за един ден, да изкараш три. А така правят на много места.

Не се ли притесняваш, че могат да кажат, че спекулираш?

Аднан: Не, нямам това притеснение, защото става дума за моя бизнес и онова, което правя. Длъжен съм да обяснявам на хората за какво става въпрос. Защото един човек, който цени на първо време стомаха си и здравето си, трябва да знае какво яде. И аз обяснявам какво точно има в сандвича. Не казвам на определено място, в коя верига какво точно се прави или не се прави. Може, но не трябва да се пести за сметка на качеството.

Чува се, че ще разширяваш мястото? Може би и в други градове?

Аднан: Да, смятам, че трябва да разширя това място, на което се намирам в момента, но още не съм мислил за други градове засега. Бих искал да развия добре този ресторант. Всъщност, смятам да увелича списъка с предлагани продукти, както и да преобразя мястото – да няма само бърза храна, а и готвено.

Т.е. да се надяваме, че скоро може да се появи един автентичен арабски ресторант?

Аднан: Да, определено. Ще има готвени ястия, риба, ястия на пещ. Всичко необходимо за ресторант. Не искам да се конкурирам с никой. Не мога да кажа, че съм чакал всеки друг да затвори и аз да направя това. Не, просто сега ми се отваря възможност. Искам да направя място, където да може клиентът да опита арабска готвена храна от моята държава.

Стига ли се до разговори за политика с клиенти? Виждаме положението в Сирия, на хората им е интересно…

Аднан: Първо да кажа, че повечето клиенти са ми приятели. За да държиш някой да идва пак и пак, трябва да се държиш приятелски и да разговаряш. Докато чака да стане сандвича, нормално е да иска да поговорите. Да, стига се до разговори за политика и често обсъждаме положението в Сирия.

Много хора отказват да наемат бежанци. Знам, че при теб работят бежанци, предлагаш им работа…

Аднан: Не наемам само бежанци, а и българи, разбира се. В днешно време, обаче, има много бежанци – това всеки го знае – и предпочитам да наема някого на работа, за да не седят на улицата.

Има ли много, които обикалят и не могат да намерят работа?

Аднан: Да, много.

Може ли да има държавно решение?

Аднан: Не, защото самата държава не е готова за това, което се случва в момента. Промяна трябва да дойде от обществото. Само така може.

Смяташ ли, че кулинарията може да е посланик, мост между различни култури?

Аднан: Абсолютно. Вярвам, че кулинарията сближава хората и определено разбирането става по-лесно. Може да се каже, че разбирателството е като в любовта – минава през стомаха (смее се).

Специално за Kulinaria.bg, Руслан Трад