Коледа по света

Кой, как и къде празнува

Всеки човек в днешно време знае кой е дядо Коледа, както и че празникът е неизменно свързан с Рождество Христово. Ето и обяснение защо и как се е получило така.

Първообраза на дядо Коледа е Свети Николай, роден в земите на днешна Турция около 300 година. Той е роден в богато семейство, но от малък остава сирак. Заживява в манастир и едва на 17 става свещеник. Семейното богатство той раздавал под формата на подаръци на бедни и хора в беда, най-вече бил щедър към децата. 

Според легендите той пускал подаръците през комина или прозорците и правил всичко това тайно през нощта. По-късно е ръкоположен и за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало са превърнали в негова запазена марка.

Вярва се, че празнуването на Свети Николай е пренесено в Северна Америка от холандците през 17 век. За няколко десетилетия този обичай се разпространява и холандското наименование Синтерклаас се преобразува на Санта Клаус. Той възнаграждавал децата, които слушали и били добри, и наказвал непослушните. След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците. По-късно в поемата „Посещение на св. Никола“ от 1823 година се създава и образа на дребничък Дядо Коледа, който идва от север с шейна, дърпана от елени и пускаа подаръци през комините за децата. Следващи във времето истории създават и историята за еленът Рудолф и дооформят засменият и добродушен образ на Дядо Коледа. 

Истината е, че най-голяма популярност и известност по света Дядо Коледа получава чрез реклама на „Кока-Кола“ през 1931 година. Образът на добрия старец се поддържа от компанията и в следващите десетилетия, като така той става популярен сред родители и деца по целия свят.

Празнуването на Коледа става по различен начин по света.

В Щатите, подобно на българсия обичай, се украсяват елхи, разменят се подаръци, ходи се на църква. Разликата е, че тук Дядо Коледа влиза през вратата чистичък, а в САЩ костюмът му задължително трябва да е изцапан със сажди, заради премеждието с влизането през комина.

В Гърция децата обикалят от къща на къща е пеят коледни песни и в замяна получават дребни сладки. В Исландия децата украсяват домовете си със стълбички, по които елфите могат да се покатерят и да им оставят подаръци в обувките. 

В Чехия коледните традициите повеляват момичетата да предсказват бъдещото си семейно положение. На 4 -ти декември момичето потапя черешова клонка във вода. Ако тя разцъфне до Коледа, то тя ще се омъжи пред идната година.

В Испания децата пълнят обувките си със слама, моркови и ечемик и ги поставят на прозореца, за да нахранят конете на мъдреците. Смята се, че те всяка година минават отново пътя до Витлеем. Единият от тях се казва Балтазар. Той носи подаръци на децата.

В Австралия Коледата е през лятото. Там тя се отбелязва с пикник на плажа или барбекю в задния двор, а Дядо Коледа може да бъде видян, както на улицата, така и на сърф. В Канада децата получават ечемичени играчки и пилешки кости в коледните си чорапи. Всъщност ечемичените играчки са захаросани сладки на клечка, а пилешките кости – канелени пръчици.  

В Нигерия се украсяват палми и окачват палмови клонки извън и в дома си. Те символизират мира и са символа на празника там. 

В Сирия в навечерието на Коледа цялото семейство се събира около незапаленото огнище на двора, със запалена свещ в ръка. Най – малкото дете запалва огъня със свещта си. Преди да изгори огъня, всеки го прескача и си пожелава нещо.

В Япония се приготвят торти и се украсяват елхи, японците си позволяват да се поглезят с ягоди, които са голяма рядкост там. През това време на годината трябва да се правят добрини на хората, особено на тези в болниците. Там еквивалентът на добрия дядо с подаръците е Санта Курохсу или Хотеишо.

Източник: varnautre.bg