Полезни свойства на зеления фасул

Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини - 23,3%; въглехидрати - 55,5%; вода - 11,2% и мазнини - 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.

Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.

Бобът помага в борбата с процесите на стареене, укрепва репродуктивната и имунната система, богат е на витамини. 

В състава му също така има витамини А, С, К, магнезий, желязо, калий, фолиева киселина, тиамин. Богат е на силиций, минерал, който укрепва съединителната тъкан и костите. 

Високото ниво на витамин А, както и на антиоксидантите лутеин, зеаксантин, бета-каротин, превръщат зеления боб в продукт, който пази организма от свободните радикали. 

Солите на фолиевата киселина в боба са основен компонент при синтеза на ДНК и процеса на делене на клетките. Затова е важно зеленият фасул да присъства в менюто на бременните жени. 

Желязото, калцият, магнезият и манганът са важни за процесите на обмяна на веществата. 

Изследвания показват, че редовната консумация на зелен боб намалява опасността от чести мигрени, подобрява имунната и репродуктивната системи на човека.

В проценти полезните вещества в зеления фасул са:

• витамин К - 22%
• манган - 18%
• витамин С - 16,1%
• фибри - 16%
• фолиева киселина - 10,3%
• витамин B2 - 9,2%
• цинк - 7.7%
• витамин В1 -7.5%
• хром - 5,8%
• магнезий - 5.6%
• калций - 5,5%
• калий - 5,2%
• фосфор - 5,1% 
• витамин B4 - 4,9%
• витамин А - 4,8%;
• витамин B3 - 4,8%
• белтъчини - 4.7%
• омега-3 полиненаситени мастни киселини - 4,5%
• желязо - 4,5%
• витамин B6 - 4,1%
• витамин E - 3.7%