Гъбите, вкусен източник на протеини

Гъбите са една от най-ароматните и вкусни храни в множество национални кухни. Те са познати на човека от векове, но в началото за храна са използвани само диворастящи гъби. Днес обикновено се използват култивирани гъби, които са по-безопасни за консумация. В Европа се консумират над 500 000 тона култивирани гъби годишно. Диворастящите гъби са много вкусни и ароматни, а разновидностите им са много, но те трябва да се берат само от опитни гъбари, тъй като много от тях са отровни.

По хранителната си стойност гъбите могат да се сравнят с най-пълноценните зеленчуци. Те съдържат до 92% вода и 1,6 - 3,4% белтъчни вещества. Количеството на протеини в гъбите конкурира месото, но се усвояват по-трудно от организма. Заради полезните вещества в състава си, те често се използват от вегетарианците. В гъбите се съдържат още фибри, въглехидрати, почти всички усвояеми от организма полезни аминокиселини, мастни киселини, минерални соли, ензими. Съдържанието на въглехидрати в гъбите варира между 1 и 3%, като преобладават глюкоза и фруктоза. Гъбите не съдържат нишесте и затова могат да се използват от хора, които искат да поддържат стройна фигура. Гъбите съдържат от 0,3 до 0,7% мазнини. Най-полезното вещества в състава им е бета глюканът. Бета-глюканите са природни полизахариди и са изключително важни за имунната система. Учените дори смятат, че благодарение на присъствието на гъби в постните менюта на хората от древността, те са успявали да поддържат добър имунитет, въпреки болестите.

Гъбите се използват и за медицински цели в така наречената фунготерапия. Медицината е наясно с важността на пеницилина и други антибиотици, които се съдържат в гъбите, макар и не тези за ядене, за лечението на инфекциозни заболявания. Използват се и дървесни гъби, които имат силен имуностимулационен ефект, особено в китайската медицина. Някои лечебни гъби се използват за чай, който има противовъзпалително и упоително действие, и е широко използван в източната медицина. В народната медицина конкретни видове гъби се използват срещу заболявания на нервната система, алкохолизъм, тумори.

Недостатък на гъбите като храна е, че са трудни да усвояване от организма и са трудни за смилане. Това се дължи на съдържанието на пропита с хитин целулоза, тъй като хитинът е несмилаем. Затова гъбите са противопоказни в големи количества за хора със заболявания на стомашно-чревния тракт. За да можете да ядете гъби и да нямате проблеми след това, трябва да имате здрава храносмилателната система. Ако искате да включите гъби в менюто си, хапвайте ги за обяд, не за вечеря, за да има време организмът ви да смели гъбите до вечерта, преди да си легнете да спите. Другият недостатък на гъбите е, че притежават изключително активна способност да абсорбират радиоактивни вещества и различни токсини. Ако гъбата е израснала в заразена почва, то тя може да е смъртоносна. Трябва да се има предвид, че отровните гъби често се бъркат от неопитните гъбари, като някои от тях действат много бързо, тъй като в тях се съдържат силни отровни вещества, като фалин, фалоидин, аманитин, гъботропин и др.

Важно е да запомните, че след като гъбите бъдат нарязани, трябва да ги сготвите възможно най-скоро, тъй като след 3-5 часа на стайна температура те ще започнат да абсорбират вредни вещества. Гъбите се съхраняват в хладилник, но не повече от няколко дена, след като са били набрани. Добре е да ги държите в съдове с твърди стени, защото найлоновите торбички ще ускорят процеса на развалянето им. Готовите гъбни ястия трябва да се съхранява в хладилник, в емайлирана или керамична чиния.

Източник: apteka-optima.com