Close search
Видяно: 5694

бял лук

Лукът е зеленчук, който включва няколко вида с общо наименование Allium. 

Той се използва основно за храна, но лековитите му качества се използват в народната медицина от древни времена. Обикновено хората използват наименованието лук за вероятно най-разпространения вид, кромид лук, Allium cepa. Лукът се използва както като млад, така и като стар зеленчук. Има характерен силен лютив вкус и остра миризма, които се омекотяват чрез топлинна обработка. Луковиците имат суха външна обвивка и месеста вътрешност на слоеве.

Смята се, че луковици на зеленчука са използвани за храна от хилядолетия. Намерени са следи от остатъци от лук в палестински селища от бронзовата епоха, датиращи от около 5000 г. пр.н.е. Писмените археологически доказателства показват, че култивираното отглеждане на лука вероятно е започнало преди около 3000 години в Древен Египет. Той е едно от най-древните лекарствени средства, а някога се е смятало, че главата лук може да се използва като талисман. В Древна Гърция зеленчукът се използвал за пречистване на кръвта на атлетите, а в Древен Рим се използвал от гладиаторите. В Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че се превърнал постепенно в разменно средство. Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът произхожда от Средна Азия, а Христофор Колумб го разпространява в Северна Америка по време на експедицията му до Хаити.

Когато лукът се разрязва, клетките му се разпукват и отпускат веществата в тях. Клетките на лука се състоят от две части - ензими, наречени алианази, и сулфиди или аминокиселинни сулфоксиди. Ензимите разрушават сулфидите и образуват сулфенови киселини, които са нестабилни и се разпадат на летлив газ, сон-пропанетал-S-оксид. Газът във въздуха попада в очите, реагира с водата и образува слаб разтвор на сярна киселина, която дразни нервните окончания и ни залютява на очите. Слъзните жлези отделят течност, за да разтворят и отмият дразнителя. Отделянето на газ може да се предотврати чрез рязане на лука на чешмата или във вода. Силният аромат може да се отстрани с лимон.
Основното качество на лука обаче не се състои в прекрасните му вкусови качества, а в известните от хилядолетия лечебни свойства. Някога лекарите смятали, че миризмата на лук предпазва от болести, но повечето от тях не били наясно на какво се дължи антибактериалното въздействие на лука. Днес учените са наясно, че в лука, както и в чесъна се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават бактериите и обеззаразяват въздуха. Фитонцидите се наричат натурални антибиотици – те представляват цял комплекс от съединения, които са с множество преимущества пред медикаментите. Тяхното действие е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. Най-важното обаче е, че натуралните антибиотици не създават резистентност, тоест болестотворните микроорганизми не се приспособяват към лекарствата, както към синтетичните медикаменти, които медицината предписва. Макар да не са толкова мощни, фитонцидите могат да се използват по-често, а и за профилактика, тъй като нямат странични ефекти, ако се консумират в премерени дози. Ако прекалявате с лука и чесъна, можете да нарушите състоянието на червата. Освен това е установено, че богатата на фитонциди диета намалява риска от някои видове рак, включително рак на гръбначния стълб, на яйчниците и на гърлото.

Лукът е практично средство за лечение и профилактика на настинки и грипове, като и за повишаване на имунитета. За да унищожите всички бактерии в устата и да обеззаразите частично носната кухина, можете да дъвчете 4-5 минутки парче лук или чесън. Чрез съдържанието на серосъдържащи вещества кашицата и сокът от кромид лук се използват за лечение на пъпки и обриви, на изгаряния, както и като противовъзпалително средство. Лукът има избелващо действие и се използва за изсветляване на лунички и пигментни петна. Противопоказания за консумация на лук има за заболявания на черния дроб и стомаха, като с него не трябва да се прекалява, ако имате киселини и язва.

Лукът има в състава си немалки дози витамин C, както и минерални соли, които способстват за нормализирането на на водно-солевия обмен. Желязото в лука е лесноусвоимо и с него може да се подобри хемоглобина. Лукът съдържа много захар - повече, отколкото ябълките и крушите, но вкусът му не е толкова сладникав заради лютивите нотки. Зеленият лук съдържа кверцетин – антиоксидант, който се бори с много заболявания. Той е богат на калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести, провитамин А, белтъчини, етерични масла.

Kulinaria.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK