Нощта на Хелоуин

Хелоуин по света

В Боливия Денят на вси Светии се празнува на първи ноември – това е ден в който семействата изчистват и украсяват гробовете на предшествениците си и си правят пикник.

В Мексико се празнува т.нар. Ден на Мъртвите – ден в който семействата се събират и почитат паметта им. На 10-ти ноември пък в Естония децата боядисват лицата си, обличат стари дрехи и обикалято по съседите си. Чукат на вратите, пеят специални национални песни и понякога танцуват като се молят да бъдат пуснати вътре, за да избягат от студа. Дават им се сладки и плодове.

Фестивалът на мъртвите в Япония, наречен още Обон се състои всяка година през август месец. Според вярванията душите на мъртвите се връщат на земята за да посетят близките.

Много будисти в Япония празнуват като приготвят дарове от специална храна за духовете на своите предшественици и ги поставят на олтари в храмовете или в домовете си. Когато слънцето залезе, семействата палят хартиени фенери и ги закачат нпред къщите си – така починалите лесно ще намерят пътя до дома. Празненствата завършват с пускането на разноцветни фенери със запалени в тях свещи в реките или в морето. Върволицата, която образуват води мъртвите обратно в царството на мъртвите, където те ще останат до следващата година.

В Китай традиционен празник е Фестивалът на духовете и той се празнува от китайците в много държави. В китайския лунен календар Фестивалът на духовете се пада през 14-тата нощ от седмия лунен месец.

По китайска традиция седмия лунен месец се нарича Месец на духовете, в който духовете напускат подземното царство и се връщат на земята. Фестивалът е кулминацията на празненствата през месеца. По време на фестивала се приготвят различни обредни ястия, изгарят се дяволски пари за да се угоди на духовете, както и на божествата и предшествениците. Пускат се по вода малки хартиени лодки и фенерчета които „показват пътя на изгубените души”. Това е много тържествен фестивал, който показва връзката между живите и мъртвите, земята и небето, както и тялото и душата.

В Индийският хиндуизъм няма ден на мъртвите или някакво друго подобие на Хелоуин. Вярванията са, че когато човек умре той отива при близките си предшественици.

А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалксата неделя – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя той няма или много трудно ще оздравее.

В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия. Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица и ги посвещава в тайните на обичая. Избраните русалци винаги са нечетно число (обикновено седем). Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.

Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите, като игрите около болните са различни.
В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогава сядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.

Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.

В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.

Източно Православната Църква посвещава първата неделя след Петдесетница на всички светии, за да се знае, че светиите са живяли със силата на Иисус проповядвайки неговата вяра, разпространявайки Евангелието.

Източник: halloween-bg.blogspot.com