Нужни ли са ни имуностимулатори

Укрепването на имунитета безспорно е една от най-обсъжданите теми днес. Мнозина се тревожат как да се подготвят за сезона на грипа и настинките. Най-често срещаният съвет е да се приемат имуностимулатори. 

Почти винаги се намират хора, които с патос разказват за някое “забележително средство”, което са ползвали и което е помогнало на семейството, съседите, роднините... А лекарите веднага задават въпроса – защо сте го взели?

Имуностимулаторите вече са неразделна част от живота на много хора през есента, пишат от zdrave.bg. Детето изпада в униние, не иска да ходи на училище, ние му даваме капки, то преминава през целия курс и всичко е наред. Трябва да предаваме проект, а ние често настиваме. По съвета на колеги изпиваме някакво вълшебно лекарство, което “помага страшно много”.

В същото това време специалистите постоянно предупреждават, че имунната система е твърде сложна, за да “се стегне” с такива средства.

За постигане на здравословния баланс трябва да се изравнят двете сили: противовъзпалителната (предизвиква възпаление, убива навлезлите вредни микроби или вируси) и антивъзпалителната (контролира процесите на самите действия). Нарушението на този баланс води до сериозни последствия, в това число може да се стигне и до инфекциозно-токсичен шок.

В никакъв случай не бива да приемат имуностимулатори тези, чиито роднини боледуват от автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, инсулинозависим захарен диабет и др.).

Повечето имуностимулатори, които се продават без рецепта в аптеките, не влияят сериозно на имунната система. При грип или настинка те могат да помогнат (и то не винаги!) , но да се пият профилактично специалистите са категорично против.

Широко разпространено, но погрешно схващане е, че трябва да се повишава имунитета при чести простуди, възпалителни заболявания, преминаващи в хронични, трудно зарастващи рани и т.н. Само лекар може да определи реалната потребност от имуностимулатори. Според статистиката само 5% от хората действително имат проблеми, свързани с имунната система, които се нуждаят от сериозно лечение.

Имунната система все още крие доста неизвестни за медицината. Нейната задача е да се бори с външните дразнители, които проникват в организма и са в състояние да му нанесат сериозни вреди.

Имунитетът, независимо дали става дума за клетъчен или хуморален, може да се оцени с помощта на имунограма, но това изследване е от полза само при някои заболявания.

Чрез оценката на имунния статус може да се установят:

- първичен и вторичен имунен недостиг (т.е. недостатъчна работа на имунната система в резултат на прекарана вирусна инфекция, прием на някакво лекарство и т.н.);

- автоимунни заболявания (в това число и някои видове диабет);

- алергични реакции;

- паразити (преди всичко глисти).

Оценката на имунния статус се провежда в два етапа. Тестовете от първия етап са лесни и достъпни - например общо клинично изследване на кръвта.

Тестовете от втория етап са по-детайлни и задълбочени. Те се назначават при:

- хронични възпалителни заболявания (бронхит, синузит);
- чести пневмонии;
- гнойни кожни заболявания;
- инфекциозни заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени със загуба на телесна маса;
- продължителни гъбични инфекции;
- заболявания от вирусен характер.

При пациентите, които страдат от заболявания, предаващи се по полов път, няма нарушения в имунния статус. Това още веднъж потвърждава факта, че с полова инфекция може да се зарази всеки един здрав човек. Но според специалисти, при урогенитални инфекции има логика да се прави оценка на имунния статус.

При чести простудни заболявания могат да пострадат различни звена от имунната система. Ако например сте прекарали остро заразно вирусно заболяване, може да ви бъде назначено изследване. То ще помогне на лекаря да избере най-подходящите препарати, които да възстановят равновесието в имунната ви система.

Оценката на имунния статус се прави на гладно и за целта се взима кръв от вената.

Имунитетът на децата се формира средно към 5-та година. Затова изследванията при тях се различават от тези при възрастните. Особено важно е оценката на имунния статус на детето да бъде разчетена от добър специалист, който би разграничил сериозните нарушенията от обикновените възрастовите особености.