Васильовден

Православната християнска църква почита паметта на свети Василий Велики, считан за вселенски православен учител, в първия ден на годината, 1 януари.

Личността на Василий се свързва с добротворството като мисия и проявата на милосърдие към онеправданите. Той е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия) в богато и многочленно семейство. Целият му живот преминава в мисъл за бедните и презрените, за които дори създава селище, известно като Василиада.

Василий става епископ и помага за издигането на църква в Кесария. Умира на 50-годишна възраст на 1 януари 379 г. Той се чества от ромите по света, но по стар стил на 14 януари. Тогава настъпва ромската Нова година, известна като Банго Васил.

Според българската народна традиция вечерта срещу първи януари момите се събират на мегдана на хоро. Една от тях се нарочва да бъде Васила, чиято роля е да носи менче пълно с вода, в което всяка мома оставя своята китка. След празничното хоро менчето се оставя да пренощува под звездите, а на сутринта се предсказва годината по водата в него - ако е замръзнала, очаква се плодородна година.
Сутринта на 1 януари момите отново се хващат на хоро, а Васила раздава китките от предната вечер с различни пожелания. Вечерта на Васильовден се прави втора Бъдни вечер, на която обаче се яде блажно. Основното ястие е пача от свинска глава, а по някои места - варен червен петел.
Празникът Сурва или Сурваки се празнува във всички български етнически територии като начало на новата календарна година. На 1 януари излизат кукерите и сурвакарите, които пеят и танцуват, за да изгонят злото и да привлекат здравето и доброто.

Именници: Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо.