10 лъжи за здравето, които често си повтаряме

Здравните лъжи, които си повтаряме за успокоение на гузната ни съвест или като оправдание за нездравословните избори, които правим по отношение на ежедневните ни навици и начин на живот, ни отнемат шанса да направим нещо повече за здравето си, без да се налага да прибягваме до услугите на фармацевтичната промишленост.

Изследване на Consumer Reports от миналата година например показва, че 9 от 10 американци се хвалят, че се хранят „донякъде здравословно”, докато 2/3 от тях всъщност хапват един плод или зеленчук дневно, което е далеч под препоръчителните 5 порции дневно. Освен това 1/3 от тези, които повтарят, че поддържат здравословно тегло, всъщност са обременени от наднормено такова. Картинката не е по-различна и у нас. Запознайте се с 10-те най-чести лъжи за здравето, които си повтаряме и ще се признаете „виноват” поне за една от тях:

„Пропускам закуската и почти не хапвам на обяд, затова мога да ям каквото си искам на вечеря”

Голата истина: Пропускането на закуската и обяда, защото сте твърде заети да ядете, поради което набивате нещо мазничко от веригите да бързо хранене, баничарницата или дюнерджийницата на път за вкъщи не може да доведе до нищо друго, освен до трупането на килограми за сметка на отложени мазнини.

Тазгодишно изследване, представено на Годишния конгрес на Американския Институт за хранителни технологии и Food Expo, показва че тези които прескачат закуската са по-предразположени към напълняване и практикуването на нездравословни хранителни практики, като наваксването на недостига на храна с висококалорийни „бомби”, отколкото тези, които закусват редовно.

„Пропускането на храненията е и най-сигурният начин да изпаднете в дефицит на хранителни вещества, витамини и минерали, от които организма се нуждае, за да работи добре и на най-високи обороти”, посочва хранителният консултант Кери Ганс, автор на книгата „The Small Change Diet”. Освен това, хапването на здравословна закуска и обяд, по никакъв начин не ви пречи да се радвате и на вечерята.

„Ако се нуждая от енергия, просто ще изпия едно кафе”

Голата истина: Въпреки че кофеинът повишава фокуса подобрява вниманието и реакциите, кафето е прекият път към тежък енергиен срив малко по-късно през деня, ако разчитате на него да ви зареди с енергия. „Пиенето на кафе за енергия е като да сложиш лепенка върху кървяща рана. Временно решение, което обаче не е най-добрия избор в по-дългосрочен план.

„Ако усещате спад в енергичността, то най-вероятно е защото запасите на тялото ви от хранителни и активни вещества е изчерпан”, посочва Ганс. Тъй като храната е това, което ви зарежда с истинско гориво, вместо да посягате към моментното, но нетрайно кофеиново решение, изберете едно бързо, но здравословно хапване – нискомаслено кисело мляко с малък банан или парче плод с лъжица фъстъчено масло, половин сандвич с пуешко или протеинов шейк, е много по-добро решение, без надвисналата опасност от кофеинов срив.

„Не ми трябва почивка. Работя здраво, за да успея”

Голата истина: Ако се гордеете, че работите здраво, без да си взимате отпуска, можете да сте сигурни, че ще платите за това със здравето си. Изследване на Families and Work Institute от 2008 г. установи, че само 60% от работниците и служителите използват пълния си годишен отпуск, а 5% от тях изобщо не използват отпуската си. Същото изследване показва, че работещите, които вземат повече от 13 дни отпуска годишно са с по-добро общо здраве, оплакват се по-рядко от дребни здравословни проблеми, страдат по-рядко от депресия, изпитват по-малко ежедневен стрес и имат по-малко проблеми със съня, отколкото колегите си, които почиват между 6 и 12 дни.

Друго изследване, поместено в специализираното издание Psychosomatic Medicine през 2000 г., показва правопропорционална зависимост между продължителността на почивката и намаляването на смъртността от здравни рискове, и най-вече от исхемична болест на сърцето (коронарна болест на сърцето; CHD). Така че, за доброто на физическото и психическото си здраве, вземете си един-два почивни дни и заминете за някъде.

„Рядко излизам навън, така че не се нуждая от защита от слънцето”

Голата истина: Средствата за слънчева защита далеч не са само за плажа и планината, посочва д-р Джоел Шлесинджър, дерматолог от Омаха, Небраска и създател и изпълнителен директор на LovelySkin.com.

„Повечето хора си мислят, че се нуждаят от защита от слънцето само когато се излежават на плажа или край басейна за тен. Слънчевата светлина обаче продължава да е също толкова опасна и докато разхождате кучето си или се грижите за градината. Затова е добре да използваме слънцезащитни средства през цялото време”, посочва специалистът.

Колкото и да ви изненадва, това важи и за хората, които работят на закрито. Флуоресцентното осветление в офисите също причинява слънчеви увреждания на кожата, а UVA-лъчите, които ни атакуват през прозорците също състаряват кожата и увеличават риска от рак на кожата, завършва Шлесинджър. А ако не сте привърженици на пълните със сложни и често вредни химически съединения етикети на сълнцезащитните продукти, можете да набавите необходимите ви вещества и с подходящата храна.

„Пия лекарства за високия холестерол, затова мога да ям каквото си искам”

Голата истина: Да, ама не. Медикаментите за понижаване на холестерола като статините работят най-добре, когато са допълнение към здравословен и балансиран начин на хранене. Механизмът на действие на статините е свързан със засилване на прочистването на „лошия холестерол” от тялото, но едновременно с това и забавяне по химически път на производството на холестерол в организма, което пък води до повишено натоварване и постепенно увреждане на черния дроб.

„Затова не трябва да използвате противохолестеролните препарати като карт-бланш да се храните нездравословно. По-добре започнете да се храните достатъчно здравословно, за да спрете или намалите необходимостта от тези лекарства”, обяснява Ганс. Клиниките „Мейо” препоръчват избягването на наситените мазнини и увеличаването на приема на богати на фибри и Омега-3 мастни киселини храни, както и на ядки и зехтин, за да понижите общия и да повишите „добрия холестерол”.

„Всяка жена натрупва килограми след менопаузата, така че няма какво да се направи по въпроса”

Голата истина: Повишаването на теглото след менопаузата не е неизбежно, посочва д-р Ърв Рубенстийн, тренировъчен физиолог и създател на фитнес-центъра S.T.E.P.S. в Нешвил, Тенеси.

„Не всички жени качват килограми в този период. Просто трябва да промените начина си на живот, съобразно промените в организма ви. Намаляването на калориите и повишаването на физическата активност могат да направят много по въпроса с качването на килограми, във връзка с менопаузата (обикновено между 5,5 кг. и 6,8 кг.).

Овулацията и менструацията изгарят около 300 калории дневно в продължение на седмица, когато жената е в детеродна възраст, което се равнява на около 25 000 калории годишно. “Когато този процес приключи просто трябва да съобразите така начина си на хранене и активността си, че да компенсирате калориите, които вече не изгаряте, така че да не трупате килограми”, посочва Рубенстийн. Или накратко казано: Яжте по-малки количества, но начесто и се движете и тренирайте повече.

„Цял ден съм в движение, затова не ми трябват упражнения”

Голата истина: Дори да се чувствате така, че цял ден „хвърчите по задачи”, има големи шансове да не се движите толкова, колкото си мислите. Изследване от 2010 г., публикувано в Medicine & Science in Sports & Exercise показва, че ежедневно американците например правят средно само ок. 5000 крачки, което е точно половината от препоръчителните 10 000 крачки дневно.

„Всъщност ние не тичаме цял ден наляво-надясно. Ние седим, докато шофираме, седим по време на работата в офиса и по съвещанията, гледаме децата как си играят с топката и т. н., което далеч не дава същите ползи за здравето и борбата с килограмите като бързото ходене или бягането”, тегли чертата Рубенстийн. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) препоръчват за възрастните да правят поне по 150 мин. умерени упражнения седмично (каквото е бързото ходене, например) заедно с 2 или повече дни за укрепващи мускулите силови упражнения, включващи всички големи мускулни групи.

„Едно-две питиета преди лягане ще ми помогнат да спя по-добре”

Голата истина: Сипването на питие късно вечер, около час преди лягане, като средство за намаляване на стреса и по-спокоен сън, всъщност може да предизвика обратен ефект, коментира д-р Шелби Харис, директор на Behavioral Sleep Medicine Program на Центъра за разстройства на съня и събуждането в клиниката „Монтефиоре” в Ню Йорк.

“Ако обърнете 1-2 питиета преди лягане в началото може да ви помогне да заспите, но сънят ви ще е по-лек и накъсан по принцип и е много вероятно да не се чувствате свежи и отпочинали на другата сутрин”, обяснява експертът. Харис посочва, че лекарят ви може да ви даде много по-полезен съвет, ако разчитате на алкохола като приспивателно Най-добре е да се придържате към редовен график на лягане, стаята в която спите да не е твърде студена или прекалено отоплена и да не сте преяли в близките 2 часа.

„Цигара или две на ден няма да ми навредят”

Голата истина: „Пушенето дори на 2 цигари дневно може да засегне белите ви дробове. За здрав възрастен, 1 цигара дневно има само временен ефект върху дихателните пътища и кръвоносната система, но пък провокира значителни възпалителни процеси в синусите и по хода на дихателните пътища”, разбива този мит д-р Дейвид Нелсън, пулмолог в Белодробната болница „Барлоу” в Уитиър, Калифорния.

Това може да предизвика временно свиване на дихателните пътища и временни сривове в нивата на кислорода в кръвта ви. Проблемът се състои в това, че с времето, повторението на тези „атаки” срещу дихателните пътища и сърцето открива постоянен „въоръжен конфликт” между възпалителите и самовъзстановителните способности на организма ви. „Колкото по-редовно и често пушите, толкова по-чести стават тези атаки и когато честотата им надхвърли времето, необходимо на тялото да регенерира и да се самолекува, дразнителите и възпалителните процеси взимат връх и започват да нанасят по-дълготрайни увреждания”, заключава д-р Нелсън.

„Остарявам, така че не се нуждая от много сън”

Голата истина: Нуждите от сън остават същите, колкото и да остаряваме – между 7 и 9 часа на денонощие, сочи Националната фондация за изследвания на съня на САЩ (NSF), но качеството на съня се променя. Всъщност и възрастните спят толкова, колкото са спели и като млади. „Те може да спят по-малко нощем (средно с 30 минути), но често си наваксват пропуснатото с дремките през деня”, коментира Харис.

Тези промени в навиците за спане или „архитектурата на съня” обаче допринасят за развитието и задълбочаването на проблемите със съня. “Остарявайки, сънят ни става по-лек, накъсан и неспокоен – един от факторите, ускоряващи стареенето, заедно със събужданията през нощта, но нашите нужди от сън не са се променили”, подчертава Харис. Виновници за този проблем са и физическите и психическите заболявания и медикаментите за тяхното лечение. Сънливостта през деня и трудностите ви да се концентрирате и да задържите фокуса на вниманието си са преки резултати от недостига на сън, който може да се компенсира с приема на „хормона на съня” мелатонин или гама-аминобутирична киселина (GABA).

Източник: muskuli.com