Постите и гладът като лечебни методи

“А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно;” (Мат. 6, 17-18).

Постенето датира оттогава, откакто съществува човешкия род на земята. Доколкото можем да се взрем в здрача на човешката история, винаги се установяват двете форми на постене: лечебното постене и култовото или религиозното постене. По своето първично естество, обаче, тези два вида постене са едно и също. Култовото и лечебното постене у старите културни народи са били едно общо нещо, понеже тяхната медицина е почивала на религиозна основа. Царете, свещениците, посветените, пророци и адепти знаели от опит, че постенето лекува не само тялото, но и освобождава „вътрешния човек” от угнетяващи изживявания. Здравето на тялото и „здравето на душата” са тясно свързани едно с друго. Всеки пробуден човек вижда и знае това.

Старите религиозни творци и законодатели като Буда, Мохамед, Мойсей и Христос, с мъдростта си създадоха предпазното постене. Човек трябва да прочете думите на Мохамед: „Молитвата ни води до половината път към Бога; постенето ни донася пред вратите на Небето,” за да разбере дълбоката мъдрост, която го е ръководила.

В днешно време легендарните пости от 40 дни на Мойсей и Христос се смятат от материалистите като приумица. Всеки лекар, обаче, който е прилагал постенето като лечебен метод знае, че едно 40-дневно постене не е невъзможно. Неведението на хората относно този въпрос трябва да се смята като обедняване на човешкия мироглед. Старите арийци са постили един ден в седмицата. Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им. Старите нормандци постили преди всяка битка. Великият Буда постил дълго и приучвал учениците си на дълги пости. Египетските фараони изпълнявали дългите религиозни пости. Старите гърци имали също подобен религиозен обичай. Доколко лечебните и религиозните пости са се идентифицирали, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща.”

При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата. Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав.”

В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер й философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати. След 25 до 30-дневно постене той е препоръчвал храна, която от гледището на днешната наука съдържа най-ценните витамини. Още Хипократ, Асклепий (100 г. пр. Хр.), Тесалий от Тралес, както и римлянинът Корнелий Целзий са препоръчвали 7-дневното постене.

В ново време след като човечеството е изживяло и изживява още един дълъг период на гастрономство, между човеците се надигат отново гласове на разум. В своята терапевтична книга Д-р Вундерлих пише: „С диета и вътрешен, душевен мир се лекуват всички болести.” Във физиологията си бернският проф. Валентин пише: „Отнемането на храната е най-добрият лечебен похват в ръката на лекаря, който му е бил поверен някога.”

След 30 годишно мълчание в литературата по този въпрос, Д-р Таннер, — американски лекар — бе първият, който се зае да докаже пред научните среди безвредността на постенето и глада. Известният антрополог проф. Ранке пише следното по този въпрос: „На 28 юни 1880 год. Д-р Таннер започна един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг. на 55,1 кг. — значи 16,3 кг., което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни.”

Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз”, нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над низшето, води по пътя към съвършенството.

Най-висшата органична форма на земя е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете” — прие за себе си дълги пости. В тях Той извиси духа си до Бога и победи света. Той каза на учениците си: „Дерзайте, Аз победих света”, а на изкусителя рече: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което изхожда из Божиите уста.”

Използвана литература: Д-р Отто Бухингер: “Лековитото постене и неговите помощни методи като биологичен път.”
Автор: д-р Илиян Стратев; Източник: Сп. “Житно Зърно”, 1941 г., бр.8

Източник: biozemedelie.com