Здравословни ползи от кестените

Днес за не малко хора идеята за кестените като важна добавка към дневното меню е непонятна, а лечебните му свойства не са съвсем познати. 

Кестенът (castanea) е род от голямото семейство на бука (fagaceae) от осем-девет вида храсти и дървета. Съществуват главно два вида кестени – ядливи и диви. Онези, които често подритваме по обсипаните със златист килим от есенни листа улички и тротоари, спадат към дивите кестени. Те от своя страна са отровни и се използват предимно в медицината.

За родно място на кестена се смятат Балканите, Кавказ и Мала Азия, откъдето по-късно се е разпространил към Централна Европа, по Средиземноморието чак до земите на Китай. Предримските племена в Италия са го наричали „горски хляб”. Предполага се, че именно благодарение на него и богатото му на нутриенти съдържание, те са преживявали успешно зимата.

Кестените са били основна храна на римските легионери

Сладкият кестен дори е бил основна храна за римските легионери. Френската култура също изобилства от сведения за сериозно залегналата използваемост на кестена като култура в кулинарията, още от времето на Луи XIV до наши дни.

Наричан от много народи „дървото на мъдростта”, ядливият кестен има повече сходства по свойства със зърнените култури, отколкото с ядките. За сурова консумация на кестените не може да се говори, заради танина, който съдържат и който му придава особен, тръпчив вкус. За сметка на суровите, варените и печените кестени ще оставят в устата ви приятно сладък вкус, който бихте оприличили по консистенция на хлебен крем. Това се дължи на нишестето в кестените, което се хидролизира до по-прости въглехидрати.

Кестените съдържат толкова витамин С, колкото и лимоните

Кой би предположил, че кестените съдържат почти толкова витамин C, колкото най-видния източник – лимонът?! Богат е също така и на витамините B1, B2 и витамин A. Новина, която приветстваме с добре дошла особено за настоящия есенно-зимен период, който редовно подлага на изпитания имунната ни система. Освен с витамини, кестените могат да се похвалят като горди притежатели на минералите – калий, магнезий, фосфор, калций, желязо, натрий, а също мед, силиций и флуор. Дефицитът им в организма често води до липса на настроение, обща отпадналост и умора.

Макар, че кестените са богати на въглехидрати, следователно с висока калорийна стойност (около 248 калории се съдържат в 100 г), те са богати и на фибри и бедни на мазнини. Отлично средство за подпомагане на паметта, високото съдържание на лецитин в кестените бори стреса, засилва дейността на метаболизма и се явява продилактичен способ при сърдечносъдови болести.

Кестените подсилват паметта, намаляват стреса, пазят от малокръвие

Сладкият кестен е препоръчван при състояние на анемия, за целта обаче болните, страдащи от малокръвие, се предполага да консумират кестени всеки един ден от самото начало на есента до зимата. Само така лечението би имало очакваният и желан ефект.

Топлиннообработените кестени съдържат пектин и танин и имат диуретично действие, кумаринът от своя страна предпазва от склероза на кръвоносните съдове. Ядливият, сладък кестен цялостно повлиява на сърцето, действа антитуморно, противовъзпалително и болкоуспокояващо, подпомага кръвообръщението, храносмилателната система, лекува подагра, рани и изгаряния. Хора, прекарали инсулт, понякога са лекувани с варени кестени.

Кестените в добавка с мед облекчават болния далак и черен дроб

Сварените с добавен към тях мед са се доказали като средство, носещо облекчение при болен далак и черен дроб. Кестенова каша се използва против язва.

Варените или печените кестени имат широко поле за изява в кулинарните среди. Много предпочитан е хлябът, който се приготвя от кестени. Брашното не съдържа глутен и е предпочитано от хора, които се интересуват от диетично и природосъобразно хранене. Правят се също така пюрета от кестени, използват се като гарнитура към основни ястия, в сладкарската промишленост пък срещаме бонбони от кестени. Най-простичкото им приложения често е и най-срещано, а именно – като ароматно допълнение към хубава чаша червено вино през студените вечери.

Дивите кестени лекуват разширени вени и проблемни рани

Дивият кестен, макар и негоден за директна консумация от човека, намира своята роля в народната медицина от незапомнени времена. Той е идеално средство за лекуване на разширени вени, проблемнозарастващи рани (резултат от тромбофлембит и нарушено кръвоснабдяване), хемороиди. За кашлица и бронхит в употреба влизат семената на дивия кестен.

Известният народен лечител Петър Димков е определял кестените като източник на много силен заряд, способен да въздейства успокояващо. По думите му те могат да акумулират слънце, енергия и живот и да я отдават през цялата година.

Дивите кестени са филтър за вредни лъчения

Силно е вярвал, че самото им съхранение по джобовете на дрехите, или прехвърляни от ръка в ръка измежду пръстите, кестените благотворно повлияват на нервната система, ставите, сухожилията, мускулатурата и менталното здраве на човека. Кестените са не само акумулатори на живота, разглеждат се и като филтър за вредните лъчения (от мобилни устройства, компютри и други), ако биват поставени близо до тях, или просто държани в нас, пише още agronovinite.com.

Смята се още, че зареждат човек с енергия, дават самочувствие и вътрешна сила на по-неуверените и отпускат съзнанието от носещите негативен заряд мисли, дарявайки му мир и покой. 

Интересен факт е, че в юртата, както и под себе си на местата, където спят, прабългарите грижливо нареждали кестени през разстояние от 20 см. По този начин са предпазвали от геопатични лъчения своите домове.