Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги - лятото". Според една легенда двамата светци се представят като братя близнаци. Свети Димитър е първородният. Той язди черен кон и е господар на зимата. От неговата брада се изсипват първите снежинки. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Българската православна църква тържествено празнува на този ден смъртта на свети великомъченик Димитър Солунски, измъчван заради Христовата вяра. Великомъченик Димитър е поден през III в. и баща му бил градоначалник на Солун. След неговата смърт император Максимилиан Херкул възложил същия пост на сина му. Димитър бил приет с почит от жителите на Солун. Като управител на града той започнал открито да проповядва християнската вяра. Заради това е хвърлен в тъмница и по-късно на 26 октомври убит с копие от езичниците на император Галерий. Убит е и неговият сподвижник Нестор, на когото християнската църква отрежда празник на 27 октомври.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир. В съботния ден преди празника е известната и спазвана Димитровска задушница. На Димитровден се правят много селски сборове, вият се хора по мегданите, правят се много годежи. На този ден празнуват Димитровци, Димитринки, Добри, Добромир - в чест на името, което носят за здраве и дълголетие.

На този ден на масата се слага ястие с петел, ястие с овнешко месо, ябълкова пита.

Именници: Димитър, Димитринка, Добри, Добромир.