На този ден се спазва строг пост. От Кръстовден слънцето тръгва назад, връща се към зимата, нощта и денят се кръстосват. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващия студ. Ако досега на десет оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигат десет слънца. Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато. Който почита празника, няма да го боли кръстът. Вечерта преди Кръстовден от полето се носи пшеница, грах, тиква, картофи, грозде. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон.

Ако на Кръстовден вали дъжд, се очаква плодовита и добра година. По времето на Константин Велики кръстът се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртието.

С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита.

Пекат се пити, тиква, зелник с праз.

Именници: Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Ставри.