След като родителите й починали, Петка раздала имуществото им на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. След пет години отишла да се поклони през гроба Господен в Палестина, след което се заселила в Йорданската пустиня. В преклонна възраст се върнала в родния си град Епиват, където починала. Цар Иван Асен II пренесъл мощите й в Търново. След като турците завладели България, мощите й са пренесени първо във Видин, по-късно в Белград и румънския град Ят.

Света Петка е закрилница на деца и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите.

Петковден бележи и края на стопанските дейнсти - есенната сеитба и  прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене - за да не нападат хищниците стадата.

На Петковден на много места в България се правят т.нар. семейни служби, общоселски събори, на които се коли курбан и хората от селото сядат заедно на трапезата, като се подреждат по махали или по родове ("боговица", "светец", "света Петка"). Жените носят голям колак (питка) и вино и раздават от питата.

Нашият народ казва, че "света Петка повежда празниците". Култът към света Петка "слива" в себе си разнородни представи: свързва се с женската домашна работа, покровителството на брака и семейството. Празникът има "пастирски елементи" - закриля раждането  и плодовитостта на животните.

Петковден е начален момент в започването на зимата и едновременно с това празник на една от най-уважаваните и почитани светици.

Именници: Петка, Петко, Петя, Петкан, Петкана.