Света Анна е потомка на Андроновия род. Култът към светицата се разпространява широко през VI в., когато в Константинопол е построена първата черква, носеща името й. Св. Анна е покровителка на брака, семейството, майчинството. Закриля девиците, бременните и вдовиците. Денят се свързва и с обръщане на слънцето на изток, към пролет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината, а денят започва да расте колкото просено зрънце.

Света Анна е покровителка на магьосниците. В нощта срещу празника магьосниците извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест, смърт). Поверието твърди, че тогава черните магии "хващат". Не се работи нищо, не се пипа вълна. Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили.

Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.

Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня.

Именници: Ана, Анна, Аньо, Анчо.