годжи бери

Названието „годжи“ идва от китайското (gouqizi) и от древни времена е изключително високо ценено в традиционната китайска медицина. Расте в полите на Хималайте. 

Не случайно в Китай се носи легенда, че хималайските столетници се хранят с годжи бери. Според първата съществуваща Китайска медицинска книга, написана 100 г. пр. н.е., те имат свойствата да обогатяват Ин, да подхранват кръвта, да тонизират бъбреците и черния дроб, да овлажняват белите дробове.

Годжи бери е растение-родственик на картофа, домата и чилито, които принадлежат към семейство картофови. Поради изключителната си хранителна стойност, богатия червено-оранжев цвят и приятния плътен вкус, китайският, монголският и тибетският народ са отглеждали алкалното растение преди около приблизително 5 хиляди години. За да се запази плода, той се изсушава до конситенция, близка до тази на стафидата.

Китайците твърдо вярват, че този плод удължава живота. Известният Ли Цин Юен, легендата за когото популяризира както годжи бери, така и женшена и за когото разказват, че е живял 252 години, е консумирал плода. Животът на Ли Цин Юен е най-документираният случай за изключително дълголетие. Дори това да е мит, то демонстрира признатата вече в културата връзка между годжи бери и дълголетието.

Годжи бери е адаптоген или вещество с комбиниран терапевтичен ефект върху човешкото тяло. Основното полезно свойство на тези дребни плодчета е да подхранват тялото, да поддържат способността на организма за самоизцеление като му осигуряват множество хранителни вещества. В 100 гр. има 360 Kcal, въглехидрати 68%, протеини 12%, мазнини 10% и фибри 10%. Той е източник и на омега-3 и омега-6 мастни киселини.