лимончело

Въпреки че е сравнително ново (първата записана рецепта е от 1900-а), лимончелото се забърква от векове в италианските манастири. Тогава го наричали „росоли", но впоследствие тайната рецепта на монахините била превърната в класическото жълто питие от южна Италия и по-специално от областите Соренто, Амалфи и Капри.

Официалната версия е, че синьора Мария Антония Фараче от о. Адзура едва се оправяла с изобилието от лимони и портокали в градината си и от чудо измислила въпросния ликьор. След войната племенникът й докопал рецептата и започнал да го продава в бара си, а през 1988-а у неговия син Масимо Канале проговорил бизнесменът и той регистрирал марката най-официално. Тук трябва да се вземе под внимание фактът, че за да влезе в регулацията на Европейския съюз, истинското лимончело се прави с лимони от Соренто, иначе не върви. Поради тази причина дижестивът се появява под различни имена - като лимончино например.