Един от най-тачените празници в българския народен календар. Според народното поверие св. Никола е един от шестимата братя светци, на когото при разделянето на света се паднала водата. Затова той се почита като покровител на рибарите и моряците в образа на юнак с криле, който лети над водите и спасява изпадналите в беда. Някъде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е християнската иконографска традиция. Вярва се също, че св. Никола помага на младите хора да се оженят, а също, че е патрон на търговците и кираджиите (каруцарите, които превозват стоки).

Св. Никола е най-често избраният светец, на когото се посвещава курбан в случай на преживяно премеждие. Курбанът задължително е рибен и веднъж определен, се прави всяка година.

Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, св. Никола дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Затова на Никулден спират всички кораби и гемии, за да се умилостиви и уважи светецът покровител. Една легенда разказва, че веднъж когато светецът плувал с лодката, излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Оттогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник наричаме още "Рибни свети Никола".

Празникът има и друга функция: той маркира времето на преход към зима; смята се, че от него започва същинската зима, зимните бури. Вярва се, че на Никулден вали първият сняг, който светецът "изтърсва от брадата си". Празникът бележи края на есенно-зимния риболовен период, след него риболовът е забранен и започва отново на 6 януари - Богоявление, когато морето отново се отваря. Във връзка с представите за преход са и различните гадания за бъдещия цикъл - ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра; ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.

Много важно място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба - главно шаран, опичат се също и обредни хлябове. Останалите гозби задължително са постни - сарми, чушки, фасул. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан бик или теле и трапезата се нарежда на месал за цялото село. Кост от главата на рибата се запазва и се ползва от знахарите за лечение или се заравя под прага на къщата да пази от злосторници. На Никулден се ходи семейно на църква. Момите и момците си вземат изгорелите свещици, слагат ги под възглавниците си, за да се оженят по-скоро.

Приготвянето на Никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца. Трапезата не се вдига, за да хапнат и умрелите предци и да ни закрилят. Вдигнатият високо и разчупен от стопанина хляб има задача магически да "вдигне" житата в бъдещата реколта. Коленето на курбан (мъжко животно) не се схваща като нарушение на поста, защото жертвата е наречена за светеца. И тук става дума за чисто езическо жертвоприношение.

Така разнопосочните вярвания, ритуали и представи, синтезирани, изграждат Никулденската обредност.

Николай означава победител.

Именници: Николай, Никола, Нико, Кольо, Нина, Николина.