Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.

Именници: Константин, Косьо, Елена, Еленко, Елка, Лена, Ленко, Ленка, Еленица, Костадин, Костадинка, Куна, Къна, Кочо, Коста, Койчо, Динко, Деница, Стоян, Стоянка, Стойо, Светла, Светлана, Ленко, Траяна.