Православният календар е отредил този ден на света великомъченица Варвара, посечена от собствения си баща и обезглавена, защото не се отказала от християнската вяра. 4 декември останал в християнския календар, за да припомня за подвига на мъченица Варвара. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква "Свето Преображение" (квартал Лозенец).

За нас, българите, св. Варвара е повелителка на шарката и детските болести, свързани с обриви, на плодородието и на домашните птици. Тя и Сава са сестри на св. Никола. Старите българи казват: "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава". Вярва се, че Варвара "заварява" болестите, ала по-опасна е Сава, защото ги "разсява" по хората. В голяма степен св. Варвара и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и понякога двете светици се възприемат като орисници за съдбата им.

Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко - там, на мястото, където е убита, бликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира много народ, защото се вярва, че водата е лековита.

На Савинден, преди изгрев слънце, момите пресяват брашно през обърнато наопаки сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Възрастната жена я учи как да си намери добър мъж и да се задоми щастливо. Всички вярват, че пожеланията за късмет и благополучие ще се сбъднат. Някъде честват Сава като светица, а другаде като Светец. Подготвя се празнична никулденска трапеза. Носи се на гробището жито и се раздава за "Бог да прости".

Именници: Варвара, Сава, Савина.