чери домат

Родината на чери доматчетата е Южна Америка. Те на пръв поглед са дребни разновидности на обикновения култивиран домат. 

Според ботаниците обаче те са сродни на дивите предшественици на обикновените домати, без да са абсолютно идентични. Казано иначе, двата вида са нещо като първи братовчеди. „Черешките“, както още ги наричат, често имат по-сладък вкус от по-едрите си роднини. Макар че, когато конквистадорите пренесли първите домати в Европа, те били с размерите на днешния сорт „Чери”, а достигнали сегашните си размери след години и векове на култивиране.

Размерите на чери доматчетата варират от черешка до топка за голф, а формата – от сферична до леко продълговата. Плодовете им (средно от 1–2 см до 2–3 см) много приличат на черешки или на едри дренки. Типът „Черешки” са с гладка и блестяща повърхност. На китки се раждат от 10–12 до 20 плода. При някои сортове броят обаче надхвърлят 60–70. Но за това има логично обяснение. Причината е, че доматчетата са дребни и растението може да ги изхрани. 

Сортовете от тип „Черешки”, които образуват по повече от 15-ина доматчета на китка, не са подходящи за бране на китки! Техните домати се берат един по един, когато узреят, а поради големия им брой това е много трудоемък процес. За бране на китки са подходящи само сортовете, които образуват до 15-ина доматчета на китка. Причината за това е, че доматчетата на китката започват да зреят от основата към върха й, а когато на нея има много домати, докато започнат да зреят тези на върха й, тези, които са в основата й, започват вече да се развалят.

Чери доматите се поддават добре на консервация и са много вкусни през зимните месеци. Маринованите чери домати са пикантно мезе, могат да се добавят и в различни видове ястия и салати.