дулсе де лече
Дулсе де лече представлява сладко от сварено на много бавен огън мляко с обилно количество захар.
Както се случва с простите, но гениални рецепти, за произхода на тази се спори оживено и до днес. Буквално преведено, името идва от испански и означава сладко от мляко. Според една от легендите, веднъж докато приготвяла лечада (питие от сварено мляко и полукарамелизирана захар), прислужницата на важния аржентински военен от XIX век Хуан Мануел де Росас, отишла да посрещне гости и толкова се забавила, че когато се върнала, лечадата се била превърнала в гъста желирана маса с кафеникав цвят.
Французите, разбира се, не остават по-назад и имат своя история за confiture de lait, в която също са замесени военни и заплесване, само че според тях това се е случило пет века по-рано в Нормандия. Други вариации на тази легенда касаят по-късен период и в тях се намеква, че виновният готвач е бил от армията на Наполеон.
Факт е обаче, че десертът днес е познат по света под името dulce de leche и е изключително популярен - използва се като съставка в различни сладкиши, торти, кафета и сладоледи, намазан върху прясно препечен хляб или просто се консумира в чист вид.
С прекрасния си кехлибарен цвят, кадифената си структура и луксозния си вкус, дулсе де лече може да подведе неподозиращите кулинари и да ги наведе на мисълта, че се приготвя трудно, с много усилия и внимание да не загори. И е така - ако желаете да го приготвите по оригиналната рецепта, ще ви трябват няколко литра прясно мляко, сериозно количество захар и няколко часа висене над котлона.
Истината е, че в наши дни има и друг, по-лесен начин за приготвяне на това прекрасно и фино ястие, който не изисква нито кой знае какви умения, нито добре оборудвана кухня, а само кутия кондензирано мляко, няколко литра вода, дълбока тенджера и черпак. Първото дулсе де лече, което опитах, беше приготвено точно по този начин от моята аржентинска състудентка Вики в съвсем обикновена кухня в общежитие. Вики изобщо не се славеше с готварските си познания. Когато я видяхме да полива упорито с черпака една затворена консерва, плуваща в тенджера с вода, си отнесе доста майтапи. Няколко часа по-късно обаче всички бяхме на друго мнение и се опитвахме да откраднем само още една лъжичка от този простичък, но божествен десерт, идеален за съботна закуска.
