В началото на Новата слънчева година, в навечерието на Коледа на 24 декември, се празнува Бъдни вечер. Това е християнският празник, предшестващ раждането на Христос. Бъдни вечер е един от най-важните и най-очаквани празници. Той е посветен на дома, на семейството, на топлината между неговите членове. Добре е на този празник всички да са заедно. На Бъдни вечер свършват родилните мъки на Богородица, започнали от Игнажден (20 декември) и завършили на Коледа, или още както го знаем, на Рождество Христово.

Бъдни вечер е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно. Подготовката започва рано сутринта с приготвянето на хлябовете и колачетата, с които се даряват коледарите. Основната пита, посвете на вечерта, има кръгла форма. Върху нея от тесто се правят различни фигурки. Може да се направят две пиленца, като за очички се поставят зрънца от черен пипер. Изрязват се грозд, лозов лист, снопче пшеница, агънце, рало, орач и всичко, което е свързано с прехраната на фамилията, за да е богата и плодородна годината.

Добре е питката да се намаже с разбит жълтък и тогава да се редят фигурките, които не се мажат. Така изпъкват по-добре (може да се намажат с кисело мялко). Питата най-често се нарича бъдник и в нея се слага паричка. Краваите за коледарите се правят с елипсовидна форма с дупка в средата. Като се изпекат, им се слага допълнителна украса от бръшлян, чемшир, орехи и пуканки на нанизи.

После жените започват да готвят постните ястия за вечерята.

Във всички краища на страната се готвят постни сарми, пълнени сухи чушки, варено жито, фасул, ошав, тиквеник. На трапезата се нареждат пита, в която е сложена паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цяла година), всички ястия, туршии, мед, чесън, орехи, сушени плодове, пресни плодове, слага се купичка със сурово жито. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под масата се сипва слама, която после се слага в полозите на кокошките да носят повече или до овощните дръвчета - да има много плодородие.