хималайска сол

Хималайската кристална сол се смята за най-чистата от примеси сол на планетата, богата на ценни минерали и енергия.

Образувала се е в резултат на специфични геоложки процеси преди повече от 250 милиона години.

И въпреки че носи името "бяло злато", хималайската сол е с розов цвят, дължащ се на железните атоми, включени в кристалната й решетка, в големи кубични кристали, които са едни от най-съвършените форми в природата.

Различни методи за анализ показват, че енергията на кристалите е правопропорционална на големината им.

В състава на солта освен желязо, влиза и сяра, калий, калций, магнезий и натрий, който е в значително по-ниско количество, отколкото в обикновената готварска сол, което със сигурност означава едно - в организма не се задържа вода.

Разтварянето на кристалната сол във вода води до разпадане на кубичната структура, вследствие на което йонизираните елементи могат лесно да бъдат усвоени от човешкия организъм.

А минералните соли във вид на йони изпълняват някои жизненоважни функции:

• поддържат осмотичното налягане в клетките;
• поддържат нормалното колоидно състояние на цитозола;
• стабилизират белтъчните разтвори;
• участват в поддържането на киселинно-алкалното равновесие.

Начинът на добиване на хималайската сол е съвсем прост - изкопава се, измива се на ръка и се суши на слънце.

Много преди да бъде разгадан биохимичният състав на солта, хората са я използвали не само за кулинарни цели, но и за лечение.

Те вярвали, че хималайската сол събира и съхранява енергията на слънчевите лъчи.