лук
Лукът е тревисто луковично растение от сем. кремови, произхождащо от Средна Азия, най-широко използваният зеленчук в българската кухня.
Съдържа до 21 % сухо вещество, до 14 % захари, 3 % суров протеин, до 13 мг. % витамин С, до 120 мг. % витамин В1, до 28 мг. % витамин В2. По-малките луковици имат повече витамини и каротин.
Съдържа много фитонциди, помагащи в унищожаването на причинителите на много и опасни заболявания. Влиза в състава на почти всички наши рецепти.
Употребява се суров, суши се, консервира се, готви се.
Лукът се продава в прясно, замразено, консервирано или изсушено състояние. Може да се използва нарязан на ситно или на филийки в почти всички видове храна, като готвени храни и пресни салати, както и като пикантна гарнитура. Много рядко се яде самостоятелно.
В зависимост от вида, лукът може да бъде много лют или пък слабо лют и дори сладък.
Произход
Луковици от семейството на лука са използвани за храна от хилядолетия. Остатъци от лук, заедно с вкаменени смокини и фурми, са намерени в палестински селища от Бронзовата епоха, датиращи от около 5000 г. пр. н.е.
Благодарение на археологически и писмени сведения, имаме доказателства, че културното му отглеждане е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет. Това се е случило едновременно с отглеждането на праз и чесън. Смята се, че работниците, строили пирамидите, са се хранели основно с репи и лук.
Египтяните са обожествявали лука, защото се вярвали, че сферичната му форма и коннцентримчни пръстени символизират вечния живот, те са го използвали и при погребения. Следи от лук са намерени в очите на Рамзес IV.
По-късно лукът достига и Гърция, където е широко използван от атлетите, които му се доверявали, че ще им даде сили. Римските гладиатори пък се натривали с лук, за да им се втвърдят мускулите.
В Средновековието лукът се поднасял като подарък. Той бил особено ценен и от лекарите, които го предписвали при ухапвания от змии, косопад, главоболие.
В Северна Америка лукът е донесен от Колумб едва през XV-ти век при ексепедицията му до Хаити.
Лукът е една от първите земеделски култури, споменати писмено, в Библията, Числа (11:5) като част от диетата на египтяните по това време. По времето на Плиний Стариса били познати 6 вида лук, описани от него в „Естествена история“.
Ползи
Лукът е естествен антибиотик - във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии.
Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици.
Сокът от кромид луд се използва за лечение на акне и обриви, при изгаряния, благодарение на серосъдържащите вещества. Той е и отлично противовъзпалително средство.
Лукът има също избелващо действие и се използва за премахване на лунички и пигментни петна.
Намалява риска от някои видове рак, включително рак на гръбначния стълб, на яйчниците и на гърлото.
Лукът и чесънът доказано се справят и със зимните настинки и грипове, като подобряват действието на имунната система.
70 г. лук на ден напълно удовлетворяват потребностите на организма от аскорбинова киселина.