Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - св. София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

Месят се питки и се раздават с грозде и други плодове. Пеят се песни и се играят хора. Празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Етнографът Д. Маринов щрихира морала на народната вяра по следния начин:

"Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

Да почита родителите си, да гледа децата си.
Да се пази от кръвосмешение.
Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
Да не краде.
Да не убива, дори за отмъщение.
Забранява се изедничеството, насилничеството, предателството.
Да не се връща пътник от прага.
Да не се връща сираче, сиромах с празно." 

Този празник е подчинен на древните християнски морални норми.

Св. София, Вяра, Надежда и Любов е празникът на София - столицата на България. София е един от най-старите градове в България и Европа.

Именници: София, Вяра, Надежда, Любов, Люба, Любомир, Любомира.

Източник: Български празници и традиции, Мария Проданова