агнешко месо
Агнешкото се консумира традиционно около Гергьовден, когато печеното агне (на пещ или в трап) минава за върховния специалитет след дългия великденски пост. След като се роди през зимата, малките на овцете сучат около месец и половина и именно през този период се водят агънца (сукалчета), а когато се отбият и захранят с фураж или трева, вече са шилета.
За агнета обаче минават и по-големите, няколкомесечни екземпляри, които още са зависими от майчиното мляко и нямат ясно изразени резци. Най-добре е животното да е до 15 кг живо тегло, от които излизат не повече от 7-8 кг нето, съветват специалистите.
За печене като най-подходящи се сочат филето, бутчето, от което може да се смели кайма, и котлетите, които може да изглеждат особено изискано, ако махнете всички останали месца и ципи от костта. Плешката, вратът и коремната част са най-добри задушени. Консумират се дори агнешките главички и опашки, а дреболиите и чревцата се приготвят с ориз на дроб-сарма или на курбан-чорба.
