бамя

Зеленчукът бамя, Abelmoschus esculentus, е от семейство Слезови и е познато на човека от древността. 

Стеблото на бамята достига височина около 50 см. Бамята вирее в субтропичните и тропични зони, много обича топлината и влагата. Семената съдържат 20 % масло и се употребяват като заместител на кафето, а от стеблата се изработват въжета. Плодовете на бамята са с форма, която наподобява тази на лютите чушки и са с нежен мъх. Те се използват за ястия, туршии и като сушена храна. Берат се и се консумират крехките плодчета, които трябва да се ядат веднага или да се консервират, тъй като бързо губят качествата си.

Бамята е сравнително бедна на хранителни съставки, но има значително съдържание на минерални вещества – калий, магнезий, фосфор, сяра, както и на микроементи – мед, цинк, манган, желязо. Зеленчукът има в състава си витамини B, C и каротин, но те са в сравнително малки дози. Съдържа 16 процента сухо вещество, 4% белтъчини, 25% витамин С. 

Най-важната за здравето съставка в бамята са големите дози пектин и слизести вещества. Съдържа много ненаситени мастни киселини, но е беден на калории. За да се отстранят власинките на бамята преди кулинарна обработка измитите чушки се разтриват със сол и оцет, изплакват се и се ядат сурови или сготвени, а могат да се замразят.

Заради многото фибри бамята е полезна за лечението на възпалителни заболявания на стомаха и червата. Тя намира широко приложение в диетите за отслабване и срещу заболявания на обмяната на веществата. Включва се в диетите за лечение на заболявания на сърдечно-съдовата система, бъбреците и хипертонична болест. Бамята е много полезна храна за болни от бъбречни и чернодробни заболявания. Използва се за лечение на отоци и задържане на течности. Препоръчва се за болни от атеросклероза и за бременни жени, тъй като съдържа голямо количество фолиева киселина.