хрян

Хрянът (Armoracia rusticana) е род многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле. 

Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 m на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат.

Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Също така, много от това, което минава за уасаби е всъщност обикновен хрян, оцветен в зелено.

Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат (горчично масло), който дразни синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

Казват, че повече от една трета от производството на хрян в САЩ се отглежда в един малък район около Колинсвил, Илинойс, самонарекъл се „Хрянова столица на Света“, поради което дори се изнася в чужбина като луксозна версия на продукта в места, известни повече с яденето на корена. Най-голямото производство за вътрешни нужди в САЩ идва от О Клер, Уисконсин.

Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно, диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алилсинапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стимулирането на храносмилането, както и антиревматичния и антидиуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. Наличието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на корените.