ябълка
Ябълката е овощно дърво с възкисели и сладки плодове с кълбовидна форма.
Средно плодовото месо на ябълките е 97 %, кожицата е към 2,5 % и семенната част до 0,5 %.
Съдържанието е 78–90 % вода, неразтворими вещества около 2 % и разтворими вещества – захари, киселини, пектин и др.
Плодовете се употребяват и в прясно, и в преработено състояние – за сладка, конфитюр, сок, както и в кулинарията. Съхраняват се много добре.
Предимно това са зимните сортове, които са 90 % от общата продукция.
Счита се, че най-малко 55 милиона тона ябълки са произведени в световен мащаб през 2005 година, което съответства в брой на около 10 милиарда.
Китай произвежда около 40% от световната продукция ябълки, а на второ място е САЩ с около 7%.
Ябълката (Malus domestica) е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae), и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.
Видът произлиза от Западна Азия, където все още могат да се открият диворастящите предшественици.
Ябълките са сред пръвите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.
Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 55 милиона тона, което съответства на брой от около 10 милиарда ябълки.
Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия.
В по-голяма степен от който и да е друг плод, вероятно с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от тяхната хранителна стойност.
Зимни ябълки, набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване са били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия, и Северна Америка от заселването на европейци в Северна Америка.
Каква е историята на ябълките?
Ябълковото дърво е може би едно от първите дървета, които се отглеждат, като плодовете му са подобрявани в течение на хиляди години.
Твърди се, че Александър Велики е открил дребни ябълки в Мала Азия през 300 г. пр.н.е., като тези, които донася в Древна Македония се използват за присаждане.
Зимните ябълки, брани през късната есен и съхранявани при температури близки до нулата, са важна храна в Азия и Европа в течение на хилядолетия, също така и в Аржентина и САЩ, след пристигането на европейците.
Ябълките са донесени в Северна Америка от колонизаторите през 17 век и се твърди, че първата ябълкова градина на континента е създадена близо до Бостън през 1625-та година.
Въпреки че повечето култивирани видове се отглеждат, за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или създаване на ябълково вино.
Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават на питието богат вкус, който десертните ябълките не могат.
Едни от най-често отглежданите и съответно консумирани сортове са Златна превъзходна (Golden Delicious) и Гала (Gala).
Ползи
Ябълките намаляват риска от инсулт заради високата концентрация на веществото кверцетин, твърдят холандски диетолози.
Тяхното изследване доказва, че кверцетинът се бори с възпалителните процеси. А възпаленията водят до втвърдяване на артериите и могат да предизвикат инсулт.
Експериментът в Холандия е показал, че хората, които консумират повече ябълки, много по-рядко получават инсулти.
Рискът от коварния мозъчен кръвоизлив намалява с 9% при хора, хапвали поне по 25 грама ябълки или круши на ден.
Ябълките подпомагат отслабването - те съдържат огромно количество фибри. Фибрите подпомагат перисталтиката на стомаха и червата, а така се грижат и за линията.
Ябълките поддържат нивото на захар в организма в норма - това отново се дължи главно на голямото количество фибри в тези плодове.
Благодарение на тях ябълките подпомагат бавното освобождаване на захарта в тялото, а така поддържат нивото на захарта в него в норма.
Тя съдържа пектин, минерални вещества, витамини В1, В2, С, Е, Р и РР, ензими, лимонена и ябълчена киселина. Пектинът в тях ги прави продукт с нисък гликемичен индекс.
Съдържат се още флавоноиди, химични елементи калий и бор, целулоза.
Ароматът на ябълките се дължи на етеричните масла в тях, а вкусът им се дължи на съотношението на съдържащите се в тях захари, дъбилни вещества и органични киселини.
Кората е особено полезна част от плодовете, затова е добре при възможност да не я белите.
Според резултатите, получени от американските специалисти, в кората на ябълките се съдържат фитохимикали с доказано антиоксидантно и антираково действие в пъти повече отколкото в самия плод.
