риган

Той е сроден на градинския риган, или както го използват в много страни с името майоран, но е с много по-изразен аромат. 

Билката била възприемана като символ на радостта и семейното щастие, на честта и чистотата. Затова и младоженците окичвали главите си с венче от риган.

Египтяните пък ароматизирали спалните и дори ваните и басейните си с тези благовонни стръкчета.

Използват се прясно набраните листа, но и сушен влиза в много рецепти – супи, рибни ястия, блюда с яйца, пици. 

Растението има височина до 50 см, розововиолетови цветчета, с приятен аромат и вкус, подобен на чубрицата, съдържа 4–5 % етерично масло, чиято основна част, над 50 %, е тимолът.

Обикновеният риган (Origanum vulgare) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 m надморска височина.

Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла.

На височина достига до 80 cm, като върховете на растенията се разклоняват и образуват чадъроподобни съцветия, в които са събрани голям брой малки цветчета с бледорозов, розов или почти бял цвят с кафяви чашки. 

На едни растения цветовете са двуполови, а на други — само женски. Женските цветове се разтварят 7-8 дни преди другите цветове. Опрашването на цветовете се извършва от насекомите — главно от пчелите. 

Цъфтежът на ригана продължава доста време, тъй като едни стъбла в туфата цъфтят, а други продължават да се развиват. При това положение цъфтежът започва обикновено от началото на юни и продължава до края на август.

Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. 

Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. 

Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 40-50 cm ред от ред и 30 cm между растенията в редовете. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 cm.

Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. 

Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. 

Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при лекуване на белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. 

Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.

В България риганът е познат още като горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче. Среща се в Европа, Азия и Северна Америка. 

Съдържа етерично масло, витамини А и С, танини, минерални соли.

Защо е полезен риганът?

Риганът е богат на флавоноиди, които са отлични антиоксиданти – мощни врагове на свободните радикали. 

Розмариновата киселина, витамините А и С, и много други минерали превръщат ригана в удивителен лек за всякакви болежки. Доказани са и изключително силните му антибактериални свойства.

Влияе положително на храносмилателната система, повишава тонуса, подобрява метаболизма и възбужда апетита.

Успешно се използва при лечението на бронхити, пневмонии, бронхиална астма и т.н.

Благотворно средство срещу високото кръвно налягане и атеросклерозата.

Чай от риган, жълт кантарион и мащерка е универсално лечебно тонизиращо средство.