горчица

Горчицата е подправка за храни с пикантен вкус, приготвена от смлени семена на черен синап и други примеси. 

Приготвя се като горчица на прах – фино смлени синапови зърна, или като готварска горчица, която е смес от сухи синапови зърна, вода, растителни масла, захар, сол, оцет и подправки. Съотношението на синапа и другите съставки е основата за многото типове, марки и вкусове горчица.

Тя е едногодишно растение и е много красива по време на цъфтежа си – украсява се с жълти цветя.
Интересът и употребата на горчица датира от далечни времена – още през Средните векове западноевропейците осъзнават колко е ценна подправката за всякакъв вид храни. 

Любопитно е, че името се състои от две старогръцки думи – „зрение” и „вреда”. Разбира се, древните гърци и римляни не са познавали горчицата в известния й сега вид, но са използвали нейни семена или прах в някои ястия. Първата рецепта датира от 42-ра година пр. н.е.

Лечебните свойства на горчицата са признати, заради съдържанието на вещества, които се свързват със свободните радикали. Затова най-вече се препоръчва при консумацията на пушени меса. 

Други полезни свойства са ускоряването на метаболизма, което води до изгаряне на мазнини. Освен нискокалорична, тя е и противовъзпалителна, помага при грипни вируси, намалява честотата на мигрената и сваля кръвното налягане. Горчицата увеличава естествените защитни сили на организма и е много ценна за прочистването на храносмилателната ни система.

По-меките горчици се приготвят с бял синап, който люти най-вече на езика. По-острите са от кафевия и черния синап, които пък са по-интензнивни и достигат най-вече до носа и челото. Популярна е и формулата от смес на различни видове синап.

Освен за добавка към храната, горчицата има и много други любопитни и неочаквани приложения – в миналото синапът се е разпръсквал из дома, като се е вярвало, че по този начин ще бъдат прогонени духовете. 

Горчицата е и обект на колекционерство – в малък американски град има музей, в който са изложени над 5400 бурканчета от 70 страни по света.

Ползван източник: edaplus.info