кимион

Кимионът е италианско едногодишно тревисто растение от сем. сенникоцветни (заедно с магданоза и моркова), произхождащо от Средна Азия. 

Най-много се отглежда в Мароко, Египет, Индия, Сирия и Чили. У нас се култивира в южните части на страната.

Достига до 50 см височина, плодчетата му са сивкавозеленикави, слепени по две, дълги до 5 мм, с аромат, приличащ, но по-остър от този на кима. Има нежно стъбло, което се разклонява и достига височина от 30-ина см.

Използва се в кулинарията, колбасарството, при правене на напитки. Той е една от съставките на кърито.

Плодовете-семки се използват като подправка. Имат характерен горчив вкус и силнен, топъл аромат, дължащ се на високото съдържание на етерични масла.

 Кимионът няма родство с черния кимион — друго име на посевната челебитка (Nigella sativa).

Кимионът често се свързва с индийската, близкоизточната и мексиканската кухня. 

Използва се в традиционната българска кухня като задължителна подправка при сушенето на месо, в суджуци и наденици. Доказано е, че етеричните му масла имат консервиращ ефект.

Ползи от кимиона

Кимионът е добър източник на витамин B1. В по-оскъдни количества се срещат витамини А, С, Е и К, както и няколко витамина от B-групата. 

Също така той е много богат на желязо и манган. В него се съдържат и калций, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, мед и селен.

В билколечението той е стимулант, газогонно и противомикробно средство.

В семената на кимиона преобладават омега-6 мастни киселини.

Хипогликемичен ефект.

Намаляване на загубата от калций в костите.

Съхранение

Ако искате да запазите вкусовите качества, взимайте цели семена, вместо смлян вариант. Съхранява се в здраво запечатан съд на хладно, сухо и тъмно място.

Съвет: Не слагайте повече от една чаена лъжичка кимион. 

Препоръчително е да се избягва от диабетици, тъй като може да взаимодейства с противодиабетни медикаменти.